О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 04.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5585/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. К. Г. срещу решение № 359 от 07.07.2014 г. по гр. дело № 541/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С цитираното въззивно решение състав на Русенски окръжен съд е отменил решение № 586 от 10.04.2014 г. по гр. дело № 7422/2013 г. на Русенски районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иск за признаване за незаконна заповед № 92#3/14.10.2013 г. на [фирма], [населено място], с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка” на касатора и е присъдил разноски в полза на дружеството в размер на сумата 340 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че работодателят е спазил чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като от приложените писмени обяснения на наказания служител, които били поискани с писмо от 07.10.2013 г. се установявало, че ищецът бил наясно за кои нарушения дава обяснения. В мотивите е изложено, че е спазена и разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, като изводът е обоснован с констатации за отразяване в заповедта по чл. 188, т. 1 КТ на нарушителят, нарушението и датата на извършването му чрез препращане към доклад № 92/07.10.2013 г. След тези изводи съдебният състав е разгледал спора относно извършване на нарушенията, описани в заповедта за налагане на наказание по чл. 188, т. 1 КТ и е приел, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения – утвърдил е ценова оферта на [фирма], в която в част „Геодезичен” били описани 10 точки, а реално били заснети 5 точки, утвърдил е ценова оферта за строителен надзор на [фирма], в която било записано „Изготвяне протокол за трасиране и даване строителна линия и ниво” за 10 бр. точки и „Заснемане и изготвяне на цифров модел за получаване на удостоверение от АК” за 10 бр. точки, въпреки че в трасировъчния план били реперирани 6 броя точки, а заплатени 10 броя. Въз основа на горните мотиви окръжният съд е обосновал извод за това, че с действията си наказаният служител е причинил щети на дружеството в размер на сумата 358 лв., с което е злоупотребил с доверието на работодателя.
Касаторът е поставил четири въпроса в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По първият от тях номериран с „1.” е обосновал приложно поле на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос е формулиран, както следва: „1. При липса на указания в какво се състои порочността на решението /чл. 260, т. 3 от ГПК/ във въззивната жалба, дължи ли произнасяне по правилността на решението въззивния съд. Длъжен ли е въззивният съд да приема за оплаквания за неправилност на решението изложения, направени от страната едва с пледоарията на процесуалния представител или е длъжен да се съобрази при преценката си по чл.269 ГПК само с посоченото в подадената в срока въззивна жалба”. Въпреки липсата на указание във въззивната жалба, в какво се състои порочността на първоинстанционното решение въззивният съд се е произнесъл по повдигнатите по спора въпроси пред първата инстанция. Твърдението за противоречие в правните разрешения, приети от въззивния съд и ВКС в решение по гр. дело № 1728/2009 г. е обосновано предвид изводите в касационното решение, че порокът следва да е указан чрез посочване, в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. По другите касационни решения /гр. дело № 1471/2009 г. и гр. дело № 952/2010 г. на състав на ІV г.о./ не са обосновани отклонения от мотивите на въззивното решение поради произнасяне на ВКС по въпроси, които не са идентични с поставения въпрос. По вторият въпрос – „2. Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание препраща към друг документ – доклад, който не е доведен до знанието на работника преди налагане на дисциплинарното наказание„ също така е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Налице е произнасяне на въззивния съд по този въпрос, но приетите разрешения са в противоречие с приложената практика /решение по гр. дело №410/2009 г., решение по гр. дело № 40/2010 г. на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 68/2009 г. на състав на ІІІ г.о., в които е прието, че заповедта за уволнение може се мотивира и чрез препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя. В случая въззивният съд е приел, че процесната заповед е мотивирана чрез препращане към друг акт на работодателя – доклад, без обаче да има доказателства, че същият доклад посочен по-горе е доведен до знанието на наказания служител. По третият въпрос – ”3. Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато както от текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и от текста на документа, към който заповедта препраща – доклад, не може да се установи кои от описаните действия представляват дисциплинарни нарушения и кога са извършени” също така е обосновано приложно поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпреки, че в процесния доклад, към който препраща заповедта по чл.188, т.1 КТ липсват данни за времето на извършване на нарушенията, въззивният съд е приел, че е спазена нормата на чл.195, ал.1 КТ в отклонение от разрешенията в решение по гр. дело № 38/2009 г. на състав на ІV г.о. в което е прието, че липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта по чл.195, ал.1 КТ, включително времето на извършване на нарушението е толкова съществено, че не може да бъде санирано в хода на процеса, тъй като се касае до задължително спазване на предвидената в закона форма. По четвъртият въпрос: „4. Следи ли служебно съдът за спазване на двата срока по чл. 194, ал. 1 от КТ и дължи ли произнасяне по спазването им в съдебния акт” не е обосновано приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК. Практиката, на която се позовава касаторът – решение по гр. дело № 795/2001 г. на състав на ІІІ г.о. е преодоляна с решение по гр. дело № 6368/2013 г. на ВКС, състав на ІV г.о., което като постановено по чл. 290 ГПК формира задължителна съдебна практика. Съгласно разрешенията, приети в това касационно решение по чл. 290 ГПК съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед на така формулирания въпрос и разрешенията в практиката по чл. 290 ГПК не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос. При тези обстоятелства следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочените по – горе три въпроса – първият, вторият и третият по реда на изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359 от 07.07.2014 г. по гр. дело № 541/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: