О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
С. 01.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6128 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ц. Б. И. от [населено място], [община], област В. против въззивно решение № 48 от 7.05.2015г. по в.гр.д.№ 86/2015г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1 от 9.01.2015г. по гр.д.№ 50/2014г. на Районен съд Белоградчик като е отхвърлен иска й против П. Н. И. в качеството му на представител на [фирма] [населено място] за присъждане на сумата от 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо нея от ответника дискриминация под формата на „тормоз” и „преследване”, на основание чл.74 ал.1 З.. ведно със законната лихва, считано от 28.02.2014г. и са присъдени разноски.
К. не сочи конкретно основание за допустимост /позовава се на нормата на чл.281 т.3 ГПК, която е основание за неправилност, не за допустимост/. Формулира следния въпрос : „1.Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение без да съобрази допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения? и 2. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение без да съобрази допуснато нарушение на чл.162 ГПК, когато исковете са доказани по основание?” Вторият въпрос е обоснован с тезата, че посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз”/„нежелано поведение на основата на признаците по чл.4 ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда”/ имплицитно предполага причиняване на неимуществени вреди. В тази хипотеза след като нарушението е установено по надлежния ред, съдът дължи присъждане на обезщетение за причинените вреди.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както нейната допустимост /първо, тъй като счита, че са предявени два иска, всеки от които е с цена от по 5 000лв. и второ – поради липса на конкретно посочено основание за допустимост/, така и нейната основателност поради липса на ангажирани доказателства за причинена вреда и за причинна връзка между установеното поведение и вредата.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
С решение № 61 от 6.03.2012г. по преписка № 146/2012г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, влязло в сила на 4.12.2013г., е установено, че ответникът в качеството му на управител на [фирма] [населено място] е извършил спрямо ищцата дискриминация:
1. по смисъла на чл.5 З.. във вр.с §1 т.1 ДР на З.. по признак „лично положение” под формата на „тормоз”, чрез словесно осъществено нежелателно поведение за периода 11.01.2011г.- 25.06.2011г., имащо за „цел и резултат накърняване на личното достойнство и името на Ц. И., като по отношение на последната се е целяло създаване на обидна среда сред живущите в [населено място]” и
2. по смисъла на чл.5 З.. във вр.с §1 т. 3 б.”а” ДР на З.. по признак „лично положение” под формата на „преследване”, чрез издаване на заповед № 3 от 25.06.2011г. за дисциплинарно уволнение.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата не е недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК, тъй като независимо, че претенцията е заявена поотделно за „преследване” и за „тормоз” от по 5 000лв., по същество – искането е за едно обезщетение в общ размер на 10 000лв., тъй като основанието за претендирането му произтича от конкретно установено дискриминационно поведение на едно лице, основаващо се на идентични факти и касаещо идентичен период.
Относно основанията по чл.280 ал.1 ГПК:
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на изискването за общо основание за допустимост, тъй като представлява твърдение за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, което първо – не е конкретизирано /не е ясно какви точно нарушения касаторът визира/ и второ – не отговаря на установените по делото факти, тъй като въззивният съд е обсъдил този довод /заявен във въззивната му жалба/ и е счел, че „по време на първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на жалбоподателя”.
Вторият поставен въпрос отговаря на изискването за общо основание за допустимост, доколко е от значение за изхода на спора. По същият няма установена съдебна практика и като счита, че разглеждането му ще допринесе за създаване на такава, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: посочената в §1 от ДР на З.. дефиниция на понятието „тормоз” имплицитно предполага ли причиняване на неимуществени вреди и в тази хипотеза, когато по реда чл.71 ал.1 З.. с влязло в сила решение е установено извършването на такова нарушение, съдът следва ли само да определи размера на следващото се обезщетение като счете иска за доказан по основание или следва в производството по облигационния иск по чл.74 ал.3 З.. да счете, че установеното нарушение е само една от предпоставките и за да бъде иска доказан по основание, следва ищецът да установи увреждане и причинна връзка между нарушението и причинената вреда /т.е. не се установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого, но се преценява наличието на причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размера на дължимото обезщетение/.
По ч.гр.д.№4814/2015г. на ВКС вече е прието, че държавна такса не се дължи, поради което делото следва да се докладва за насрочване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 7.05.2015г. по в.гр.д.№ 86/2015г. на Видински окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.