Р Е Ш Е Н И Е
№ 1311
гр.София, 14.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2288/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Х. Б. П. от гр. М. срещу въззивното решение от 18.05.2005 год. по в.гр.дело № 158/2005 год. на Монтанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 15.12.2004 год. по гр.дело № 672/2003 год. на Монтанския районен съд. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответникът по касация И. агенция „Б” към М. на з. и х. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове: по чл.106, ал.3 във връзка с чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл за сумата 6 150 лева – обезщетение поради прекратяване на служебното правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и старост и по чл.86 ЗЗД за сумата 1 000 лева лихва за забава. Прието е, че ищецът/касатор/ е работил по трудов договор в ответната агенция, който бил прекратен, считано от 01.08.2000 год.; със заповед № 126 от 23.11.2000 год. бил назначен за държавен служител на длъжност „старши експерт” съгласно чл.12, ал.1 от ЗДСл, считано от 01.08.2000 год., а със заповед № 41 от 28.02.2003 год., считано от 07.03.2003 год. служебното правоотношение било прекратено на основание чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл, поради придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед било разпоредено да се изплати обезщетение за пенсиониране в размер на две брутни месечни заплати на основание чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл, както и обезщетения по чл.106, ал.4 и по чл.61 ЗДСл. По делото е безспорно, че до назначаването му като държавен служител, считано от 01.08.2000 год., ищецът/касатор/ е имал служебен стаж 15 години, 1 месец и 13 дни. Спорен е бил въпроса дали този стаж се обхваща от израза „прослужени години на държавна служба” по смисъла на чл.106, ал.3 ЗДСл. Съдът отговорил отрицателно, като приел, че липсва разпоредба, приравняваща работата по трудов договор с изпълнението на задължения по служебно правоотношение, за да могат да се „обединят” двата стажа при определяне размера на обезщетението. Предвид на това, било прието, че за времето от 01.08.2000 год. до 07.03.2003 год., т.е. за 2 год. 7 мес. и 6 дни на ищеца/касатор/ се дължат две месечни брутни заплати.
Въззивният съд потвърдил решението, като на свой ред приел, че обезщетението по чл.106, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от ЗДСл се дължи само за прослужените години като държавен служител, но не и за останалия придобит трудов стаж.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Решението не противоречи на материалния закон.
Правото на ищеца/касатор/ на обезщетение е възникнало при действието на първоначалната редакция на чл.106, ал.3 ЗДСл/ДВ, бр.67 от 1999 год./. Въззивният съд правилно е приел, че израза „прослужени години на държавна служба” има предвид само годините, през които държавният служител действително е изпълнявал задължения по служебно правоотношение, възникнало при действието на Закона за държавния служител. Само за тези години държавният служител има право на възнаградително плащане /гратификация/, предвидено в специалния закон. Словосъчетанието „прослужени години на държавна служба”, използвано от чл.106, ал.3 ЗДСл не е идентично с понятието „служебен стаж”, който § 2, ал.1 от ПЗР на ЗДСл приравнява към трудовия стаж, придобит до влизане на закона в сила, и то само за определени случаи – например във връзка със социалното и здравно осигуряване. Изрична разпоредба, която да приравнява работата по трудов договор с изпълнението на задължения по служебно правоотношение липсва, поради което трудовият стаж, придобит до влизането на закона в сила не може да се „обединява” при определяне на обезщетението със стажа, придобит от държавен служител при действието на Закона за държавния служител.
Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл.106, ал.3 ЗДСл в редакцията му след изменението и допълнението на закона /ДВ, бр.95 от 28.10.2003 год./. Въпросната законодателна промяна е направена, за да бъде отстранена съществуващата в първоначалната редакция несправедливост, състояща се в това, че ако служителят не е прослужил поне една календарна година на държавна служба, той нямаше право на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, дори и да е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост. С изменението на чл.106, ал.3, изр.второ ЗДСл/ДВ, бр.95 от 28.10.2003 год./ е предвидено право на обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати, ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните десет години, а когато е работил по-малко от десет години – две месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Нормата има действие само занапред, тъй като е с материалноправен характер и не й е придадено обратно действие и не намира приложение към заварените правоотношения, каквото е това в процесния случай.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила, а жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за тази инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 18.05.2005 год. по в.гр.дело № 158/2005 год. на Монтанския окръжен съд.
Осъжда Х. Б. П. от гр. М., ул.”Ц” № 34 да заплати на И. агенция „Б”, гр. С., бул.”Х” № 17 сумата 150/сто и петдесет/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: