О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1314
София, 25.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3829 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], чрез адв. Н. Г. от АК Х., срещу въззивно решение № 118/35.03.2014 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 129/2014 г.
Излага касационни доводи по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение.
Насрещната страна Г. С. Т., чрез адв. В. М. Т., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Димитровградски районен съд, отменил дисциплинарното уволнение на Г. Т., възстановил я на заеманата преди това длъжност и осъдил работодателя [община] да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Работодателят наложил дисциплинарно наказание на Г. Т. – управител на дейност „Масова физкултура и спортни бази за масова физкултура” при общината за три нарушения, като последното е за невярно декларирани обстоятелства по чл. 107а, ал. 1 КТ. Съдът признал уволнението за незаконно, защото първите две не били установени от работодателя, включително досежно второто нарушение не бил спазен и чл. 193, ал. 1 КТ за изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието. Относно третото нарушение, че Тодорова е, че при постъпване на работа е подала декларация по чл. 107а, ал. 1 КТ с невярно съдържание: страните не спорят относно фактите, като съдът е приел, че дисциплинарното уволнение по изложената причина е незаконно. Изложил е съображения, че невярното деклариране по чл. 107а, ал. 1 КТ може да бъде само основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, което изключва налагането на дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4.
В касационната жалба са повдигнати следните въпроси: Допустимо ли е работодателят да изисква декларация за някои от обстоятелствата, посочени в чл. 107а, ал. 1 КТ, независимо от това, че трудовото правоотношение не възниква за държавната администрация, т.е, няма изискване по закон за подаване на декларация; декларирането на неверни данни по чл. 107а, ал. 1 КТ, съответно липсата на корекция на тези неверни данни от служителя по време на съществуването на трудово правоотношение, представлява ли дисциплинарно нарушение и подлежи ли на дисциплинарна санкция.
Въпросите са от значение за постановения резултат само с оглед преценката за законосъобразност на заповедта за уволнение поради допуснато дисциплинарно нарушение – деклариране на неверни обстоятелства по чл. 107а, ал. 1 КТ. Касаторът не спори, че в случая изискване по закон няма за попълване на подобна декларация, но питането е, доколко работодателят има право да изисква данни за обстоятелствата, които се декларират по чл. 107а, ал. 1 КТ и невярното им деклариране от работника или служителя могат ли да се квалифицира като нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 или т. 7 КТ. Въпросът е от значение за точното приложение на закона, липсва практика по него, така че е от значение и за развитие на правото.
В заключение, касационно обжалване следва да бъде допуснато, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 118/35.03.2014 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр.д. № 129/2014 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 77, 43 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: