2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1315
гр. София, 19.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4578 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Ц. срещу решение № 77/22.05.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 160/2015 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 198/09.02.2015 г. по гр. дело № 884/2014 г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу И. С. С. и С. Г. Г., иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор за продажба на недвижим имот с идентификатор 10135.3506.254, обективиран в нотариален акт № 45/2013 г. на нотариус № 205 с район на действие ВРС, вписан в службата по вписванията с вх. рег. № 28500/09.12.2013 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответниците И. С. С. и С. Г. Г. не са подали отговори на касационната жалба в срока за това.
В изложението на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличие на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК са изведени и формулирани следните правни въпроси, уточнени и конкретизирани от касационната инстанция, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: 1) относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота; и 2) достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 13, 14 и 15 декември 2012 г. между жалбоподателката-ищца и ответника С. са сключени три договора за заем на парични суми, всеки за по 5 000 EUR; както и че на 09.12.2013 г. – няколко дни преди падежа на тези договори за заем двамата ответници са сключили процесния договор за продажба на жилищния недвижим имот за сумата 9 900 лв., която безспорно е под данъчната оценка от 24 906.30 лв. и пазарната стойност от 43 370 лв. на имота. При така установените обстоятелства и при липса на доказателства, с получената при продажбата сума ответникът С. да е погасил част от задълженията си по договорите за заем към жалбоподателката-ищца, апелативният съд е приел, че процесната отчуждителна сделка безспорно намалява имуществото на ответника-длъжник, от което е направен извод за нейното увреждащо действие. Въззивният съд е посочил, че и пред двете съдебни инстанции жалбоподателката-ищца обосновава знанието за увреждане у ответниците – страни по процесната сделка, с това, че ответницата-приобретателка не осъществява фактическа власт върху процесния имот и с неговото недеклариране. Съдът е намерил, че тези твърдени обстоятелства сами по себе си не могат да установят факта на узнаването, като е изтъкнал и че по делото не са представени доказателства ответницата-приобретателка да е знаела за съществуващите между жалбоподателката-ищца и другия ответник, отношения по договорите за заем. В тази връзка апелативният съд е приел и че осъществяването или не на фактическа власт от ответника-приобретател върху придобития процесен имот е факт, ирелевантен за правния спор; както и че недекларирането на имот пред данъчните или общинските власти би могло да бъде свързано с административно-наказателна отговорност, но не може да мотивира извод относно знание у ответника-приобретател за увреждащото действие. По тези съображения въззивният съд е споделил и решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност на предявения по делото иск по чл. 135 от ЗЗД. По същите съображения за неотносимост, с постановеното преди това по делото определение № 227/03.04.2015 г. апелативният съд по реда на чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателката за допускане на двама свидетели и за издаване на съдебно удостоверение до НАП, направени с въззивната ? жалба, при наведени там оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд не е допуснал тези доказателства.
При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение и определението по чл. 267 от ГПК, изведените от страна на жалбоподателката правни въпроси несъмнено съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По тези два въпроса не е налице установена задължителна практика на ВКС – формирана по реда на чл.чл. 290-292 от ГПК. Създаването на такава практика би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на процесуалния и на материалния закон при разглеждането на искове по чл. 135 от ЗЗД, и конкретно – при събирането и обсъждането на доказателства относно наличието на визираната във въпросите материалноправна предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които тези два правни въпроса са спорни, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по двата правни въпроса: 1) относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота; и 2) достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 517.69 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 77/22.05.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 160/2015 г. на Варненския апелативен съд;
УКАЗВА на жалбоподателката И. С. Ц. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 517.69 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ? жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.