2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1318
София, 11.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 620 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 191 от 01.02.2012 година по гр.д. № 2799/2011 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 9650 лева, предявен от И. С. Й. от [населено място] против С. община. В решението е прието за установено, че през 1982 година, на основание чл. 95 З. е бил отчужден нежвижим имот в [населено място], собственост на ищцата по делото, за което е била обезщетена с тристаен апартамент в [населено място],[жк]. През 1992 година ищцата е поискала отмяна на отчуждаването, а отказът на кмета на Общината да бъде отменено отчуждаването е бил отменен с влязло в сила на 12.09.2000 г. решение на Софийски градски съд по адм.д. № 848/1997 г. Предоставения на ищцата в обезщетение апартамент в[жк], [населено място] е бил върнат на С. община през м. декември 2004 г. В периода 1999 – 2000 г. ищцата е извършила подобрения на предоставения и в обезщетение недвижим имот, извършвайки разноски за труд и материали общо за 9650 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването, съгласно чл. 5, ал.1 от ЗВСНОИ по З. и др., собствеността върху имота, в който са извършени подобренията е преминала към С. община; че ищцата не е държала имота като свой, поради което няма качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 З., поради което може да претендира само за извършените за подобренията разноски по действащи цени на труд и материали към момента на извършването им, чиято стойност и е присъдена на основание чл. 59 ЗЗД. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност не е разгледано. Прието е, че възражението е въведено при новото разглеждане на делото, след отмяна на въззивното решение от Върховния касационен съд, поради което и с оглед постановката на т.12 от ТР № 1 от 04.01.2001 г.ОСГТК ВКС се явява преклударано, а произнасянето по него недопустимо.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от С. община. Поддържа се, че изводите на въззивния съд относно срока за въвеждане на възражение за изтекла погасителна давност са формирани в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001 г.ОСГТК ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. С. Й. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са основателни, предвид наличието на противоречие с практиката на Върховния касационен съд при разрешаването на повдигнатия в изложението към касационната жалба въпрос относно срока за въвеждане на възражение за изтекла погасителна давност при действието на ГПК от 1952 г. (отм.).
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 01.02.2012 година по гр.д. № 2799/2011 година на Софийски апелативен съд.
Указва на жалбоподателя С. община в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 193 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: