РЕШЕНИЕ
№ 1318
София, 19.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря ………………………………….
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3475/2007 година.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “Б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от……………. процесуалния представител на ищеца ЕТ “А”, представляван от Р. Н. Г. – адв. Л, против въззивно решение от 08.11.2006 г. по гр.д. №507/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение.
Обстоятелствата по делото са следните:
ЕТ “А”, представляван от Р. Н. Г. , от град С., чрез пълномощника си адв. Х, е предявил против “О” АД – София,обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 и чл. 82, във връзка79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.4.2000 г. е сключил с ответника договор за лизинг на лек автомобил, подробно описан в исковата молба, със задължения за лизингодателя за прехвърляне по нотариален ред собствеността му. Твърди се също така, че след изплащането на лизинговите вноски ответникът не му е прехвърлил собствеността върху автомобила, поради което е отправена нотариална покана на 01.11.2001, но въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си. Претендира се обявяване на предварителния договор за окончателен и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.11.2001 г. до момента на подаване на исковата молба – 13.6.2003 г. в размер на 3000 лева, впоследствие увеличени на 6578 лева.
С решение от 18.3.2005 г. по гр.д. №9770/2003 г. Софийският районен съд, ГК, 26 състав, е уважил иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, а е отхвърлил иска за обезщетение.
С решение от 08.11.2006 г. по гр.д. №507/2006 г. по въззивна жалба от процесуалния представител на ищеца, в частта по иска за обезщетение, Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че искът е неоснователен като обосновала извода си с разпоредбата на чл.3, ал.1 и чл.4 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в редакцията й, действала през процесния период. Съдът е приел, че в случая ищецът не е притежавал лицензия и разрешение, издадено от общината. Освен това съдът е стигнал до извод, че по делото липсват каквито и да е доказателства, установяващи намерение у ищеца за снабдяване с лицензия.
Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищеца ЕТ “А”, представляван от Р. Н. Г. – адв. Л, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Доводите на касационния жалбоподател обхващат необсъждане на разпоредби от ЗДП и ППЗДП, както и на разпоредбата на чл.9 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответникът по касация – ЕТ “А”, представляван от Р. Н. Г. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Софийския градски съд е правилно.
В съответствие със събраните по делото доказателства въззивната инстанция е стигнала до правилния извод, че ищецът не е доказал претенцията си за обезщетение за пропуснати ползи от несключването на окончателен договор за лекия автомобил.
Законосъобразни и обосновани са изводите, че по делото липсват каквито и да се доказателства, установяващи действия от страна на касационния жалбоподател за снабдяване с лицензия. Ако той беше извършил такива действия по несъмнен начин би се демонстрирала воля за упражняване на дейност по смисъла на Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, от негова страна. Поради това неизпълнението от страна на ответника по касация за прехвърляне по нотариален ред на лекия автомобил, не е достатъчно основание за претендиране на обезщетение за пропуснати ползи.
Без разглеждане следва да се оставят доводите на касационния жалбоподател относно необсъждане разпоредбите на ЗДП и ППЗДП. Такива доводи се навеждат за пръв път след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, което е процесуално недопустимо.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.11.2006 г. по гр.д. №507/2006 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: