4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 22.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3928/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано с касационна жалба на ищеца по делото В. С. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийски районен съд в обжалваната част и е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Производството е допустимо, тъй като касационната жалба е подадена в срок и съдържа доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, а към нея е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и съответно е направено искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Насрещната страна по касационната жалба- ответникът М. К. Д. е възразил срещу искането за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по направеното искане по чл. 288 ГПК и възражението срещу него, ВКС взе предвид обхвата на правния спор между страните, разрешените от въззивния съд правни въпроси и наличието или липса на съответствие с въпросите от изложението и задължителната практика на ВКС.
Правният спор между страните е относно основанието за извършен от ищеца банков превод на сумата от 19700лв. в полза на ответника. Според ищеца основанието е било договор за заем, евентуално липса на основание за превода от самото начало, а според ответника- основанието е плащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ. Въз основа на твърденията си, ищецът В. С. е предявил главен иск за връщане на заетата сума, евентуално съединен с иск за връщане на даденото при начална липса на основание. Ответникът освен репликата, че плащането е по договор за правна помощ е направил и евентуално възражение за прихващане с вземането си за адвокатско възнаграждение по сключения между страните договор за правна помощ. Главният иск е отхвърлен с влязло в сила решение на СРС, а висящ е останал спора между страните по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и евентуалното възражение за прихващане.
По този правен спор въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за правна помощ, който след това е изпълнен от ответника, откъдето за ищеца е възникнало изискуемо задължение да плати адвокатско възнаграждение, което пък е погасено чрез процесния банков превод. Според съда фактът на сключен договор се установява от представените по делото два броя писмени пълномощни за адвокатска защита и представителство, подписани от ищеца и множеството приети писмени доказателства, съдържащи се в приложеното изпълнително дело, където процесуалното представителство е осъществено от ответника. А относно основанието за извършване на банковия превод, въззивният съд е направил извод, че това представлява плащане на дължимото адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ, въз основа на косвени доказателства по делото, налагащи единствено този извод. В заключение е приел, че ищецът няма вземане по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, тъй като банковият превод има твърдяното от ответника основание и е отхвърлил иска.
Касаторът е останал недоволен от обстоятелството, че въззивният съд е приел за доказани договора за правна помощ и основанието на банковия превод като плащане на адвокатско възнаграждение по този договор за правна помощ, поради което в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК е поставил следните правни въпроси, по които твърди наличие на разрешаване от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС:
1. Допустими ли са свидетелски показания за установяване сключването на договора при липса на изрично съгласие на насрещната страна?
2. Налице ли е хипотезата на получено без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, когато липсват доказателства за заплащане на процесната сума от 18 200 лева по предявени договор за правна защита и съдействие и при изявление на ищцовата страна, че такъв договор не е сключван?
Въз основа на горните данни относно обхвата на правния спор, разрешенията на въззивния съд и посоченото в изложението, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото съгласно т.р.№ 1-2010- ОСГТК, касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, когато по поставения в изложението правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС. В случая и двата въпроса от изложението не са обуславящи и относими към правния спор и към приетото от въззивния съд. Никъде в мотивите не е прието, че договорът за правна помощ се доказва със свидетелски показания, както и че липсват доказателства по делото за плащането на процесната сума като възнаграждение по договор за правна помощ. Напротив, въззивният съд е приел, че договорът за правна помощ се установява от писмените пълномощни и писмените доказателства по изпълнителното дело за осъществяването на представителната власт, а относно основанието за плащане е приел, че от множеството доказателства по делото се установява, че плащането е извършено по договора за правна помощ. Свидетелските показания, дадени от ЧСИ И. Ч. са обсъдени от въззивния съд като доказателство за това, че именно ответникът е бил представителя на ищеца по изпълнителното дело и никъде не е прието, че тези показания доказват сключването на договор за правна помощ.
Също така неотносима е и представената от касатора задължителна практика по чл. 290 ГПК /р.№ 9-2017-ІV ГО/, където е прието, че свидетелските показания са недопустими за доказване уговорен размер на адвокатско възнаграждение над 5000лв.. В случая не са разпитани свидетели по делото за такива обстоятелства, нито пък въззивният съд е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение се установява от свидетелски показания по делото.
Освен, че липсват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /касаторът не е формулирал обуславящи правни въпроси и представената практика на ВКС е неотносима/, не са налице и условията за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му недопустимост, съгласно становището на касатора в касационната жалба за произнасяне на съда по непредявен иск. Когато е предявен иск по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД ищецът следва да твърди, че е дал нещо при начална липса на основание, като доказва само даването, а ответникът следва да направи твърдения и да докаже основанието за получаване и задържането му /р.№ 29-12-ІV ГО и р.№ 21-13-ІV ГО/. В случая ищецът е направил твърдения, че чрез банков превод е дал на ответника процесната сума при начална липса на основание, а ответникът е възразил, че тази сума представлява плащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и именно по този иск и възражение, без отклонение от правния спор се е произнесъл въззивния съд.
Поради липсата на вероятна недопустимост на въззивното решение и също така когато не е изпълнено изискването за наличие на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, то въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3444/ 18.05.2017г., постановено по в.гр.д. 12276/2016г. на СГС, ГО, ІІІ- Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: