4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
С., 27.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2252/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 629 от 20.03.2016 г. по в.гр.д. № 6212/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, седми състав, с което след отмяна на решение № 4998 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 5660/2015 г. на Софийски градски съд, І-3 състав, в частта, с която исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД, предявени от Б. С. С. срещу ЗК”О. – клон България” К. за обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над 40 000 до присъдения размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 09.01.2015 г., е постановено отхвърляне на тези искове за разликата над 40 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика и ищецът е осъден да заплати на ответния застраховател разноски в размер на 612.86 лв.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението в атакуваната част. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, с оглед физическите и емоционални болки и страдания, които не са отзвучали, както и продължителността на проведеното лечение. Касаторът сочи, че въззивният съд не е съобразил промяната в обществено-икономическите условия в страната и установените лимити на отговорност на застрахователите при задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. По съображения в жалбата претендира отмяна на решението в атакуваната отхвърлителна част и уважаване на иска в пълния размер, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Трябва ли значителното намаляване на определено от съда обезщетение да е мотивирано от въззивния съд с конкретни, обективно съществуващи факти, от значение за определяне размера на обезщетението; 2. Как следва да се прилага принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди по предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; 3. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 4. Следва ли съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Към въпрос № 4 са формулирани и подвъпроси, като и самостоятелно е поставен въпрос № 5, свързани с релевантните към чл.52 ЗЗД критерии. Поддържат се всички допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК /в редакция към депозиране на касационната жалба – преди изм. с ДВ бр.86/2017 г./, с позоваване на ППВС № 4/1068 г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Приложени са и три броя решения на Апелативен съд – С., но липсват данни за влизането им в сила.
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователна компания О. – клон България” К., ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, застъпва становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. В постъпилия по делото писмен отговор са развити и доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото във връзка с механизма на пътно-транспортното произшествие, настъпило в [населено място] на 11.02.2015 г., при което е пострадал пешеходеца Б. С., пресичайки обозначена и с пътен знак пешеходна пътека тип „Зебра”, както и доказателствата за валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответния застраховател по предявения пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./
Въз основа на приетата пред първата инстанция медицинска експертиза въззивният съд е счел, че в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в: счупване на лявата бедрена кост в областта на медиалния кондил и контузия в областта на лявата гръдна половина. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в закрита мануална репозиция, медикаментозно лечение и гипсова имобилизация за 60 дни, като последващо е проведена физиотерапия и рехабилитация. Към момента на изготвяне на заключението – 27.11.2015 г. експертът д-р Й. е констатирал, че пострадалия ищец е с намален обем на движенията в лявата коленна става, клякането му е силно затруднено, а придвижването е с бастун, при накуцваща походка в ляво. Отчетени са и придружаващи заболявания, вкл. и наличието на двустранна гонартроза на коленните стави на ищеца, които са оказали негативен ефект при получените травми.
Въззивният съд е преценил и гласните доказателства във връзка с търпените от ищеца /касатор в настоящото производство/ болки и физически дискомфорт, невъзможност да се обслужва сам, довело до необходимост да живее първоначално при дъщеря си, а в последствие при сина си. В мотивите към решението са отразени общите критерии, съгласно ППВС № 4/1968 г., релевантни при приложение на чл.52 ЗЗД.
Решаващият състав е отхвърлил като недоказани част от твърдяните в исковата молба последващи усложнения за ищеца – травматичен оток на коленната става на левия крак и охлузвания в областта на лицето, както и отключване на епилептичен припадък.
Изведен е извод, че с оглед установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, сумата от 40 000 лв. е достатъчна за обезщетяване на пострадалия, което е обусловило отхвърляне на иска за разликата над тази сума до присъдения от първата инстанция размер от 70 000 лева.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане касационно разглеждане на делото по обобщен материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, който е значим за изхода на делото. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос с всички предвидени в ППВС № 4/1968 г. критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Останалите въпроси са релевантни към поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид освобождаването на касатора от държавна такса, след обявяване на определението делото следва да се докладва за насрочване в публично съдебно заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 629 от 20.03.2016 г. по в.гр.д. № 6212/2016 г. на Апелативен съд – С., Гражданска колегия, седми състав, с което след отмяна на решение № 4998 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 5660/2015 г. на Софийски градски съд, І-3 състав, в частта, с която исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД, предявени от Б. С. С. срещу ЗК”О. – клон България” К. за обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над 40 000 до присъдения размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 09.01.2015 г., е постановено отхвърляне на тези искове за разликата над 40 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от датата на ПТП, както и в частта за разноските.
След обявяване на определението, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: