Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. София 27.07.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 3833 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Р. М. И., чрез адв. Ф. М. срещу решение № 102/10.05.2016 г., по в. гр.дело № 140/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 503/12.11.2015 г. по гр.дело № 553/2015 г. на Габровския окръжен съд. С решение № 151/29.06.2016 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 102/10.05.2016 г. на Великотърновския апелативен съд по в.гр.дело № 140/2016 г. в диспозитива на решението в частта, с която е посочено, че се потвърждава решение № 503/12.11.2015 г. на Габровския окръжен съд по гр.дело № 553/2015 г. като следва да се чете, че се потвърждава решение № 503/12.11.2015 г. на Русенския окръжен съд по гр.дело № 553/2015 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на Русенския окръжен съд по гр.дело № 553/2015 г., с което е осъден жалбоподателя да заплати на К. Г. В. сумата 30 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че е налице съдебна практика, според която ищецът не може да претендира допълнителни суми за причиненото му увреждане, след като е подписал споразумения от 30.08.2013 г. и 21.02.2014 г. със застраховател, а от друга страна ищецът не е доказал обстоятелства, които да са извън тези, посочени в споразуменията. Поддържа, че ако застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път нито от застрахователя, нито от деликвента, че е налице неудовлетворена вреда само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението. Поддържа също, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин основателността на иска за неимуществени вреди – не са събрани категорични данни за причинени такива вреди, които да не са били заплатени от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на водачите на МПС”. Според жалбоподателя ищецът е подписал споразуменията, посочени по-горе, с които е декларирал, че претенциите му са изцяло обезщетени и не е доказал обстоятелства, които да са извън тези, посочени в споразумението. Оспорва и преценката съгласно чл.52 ЗЗД за справедливия размер на присъденото от съда обезщетение.Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск за присъждане на неимуществени вреди изцяло.
Ответникът по касационната жалба К. Г. В. не е изразил становище. В съдебно заседание, чрез адв. С. е мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба
Третото лице помагач на страната на ответника ЗК [фирма] [населено място] не е изразил становище по жалбата. В съдебно заседание са изложгени доводи, чрез адв.Т. за основателност на касационната жалба.
С определение № 124/02.02.2017 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 102/10.05.2016 г. по в.гр.дело № 140/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, неразделна част от което е решение № 151/29.06.2016 г. постановено по в.гр.дело № 140/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента. Налице е неудовлетворена вреда само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и чл.86,ал.1 ЗЗД.
В отхвърлената част на предявения иск от К. Г. В. с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 980 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени от ищеца К. Г. В. неимуществени вреди и е потвърдил първоинстанционното решение, с което този иск е уважен.
За да постанови този резултат съдът е приел, че причинените вреди на ищеца, предмет на заявената претенция са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от пътнотранспортното произшествие, станало на 19.07.2012г в [населено място] на пешеходна пътека при управление на лек автомобил „Сеат К.” от Р. И., че автомобилът е застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество, с което се ангажира неговата отговорност за обезщетяване на причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Прието е също, че с влязло в сила решение № 223 от 06. 03. 2013 г. по НАХД № 76/2013 г. Русенският районен съд е признал Р. И. за виновен в това, че на 19. 07. 2012 г. в [населено място] при управление на МПС – лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горната трета на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предложение 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2 във вр. с чл. 78 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. Според въззивния съд това решение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, съгласно чл.300 ГПК относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.
Съдът е приел, че фактическата обстановка е установена от събраните доказателства и правилно е приета за установена от първата инстанция. Преценил е за правилни правните изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях. За обоснован е приет извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 19.07.2012г. Посочил е, че увреденият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя,съгласно разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ или от прекия причинител по реда на чл.45 от ЗЗД.
Преценени са за неоснователни оплакванията ответника Р. И. за допуснато нарушение на материалния закон. Прието е, че първоинстанционният съд, отчитайки настъпилите вреди, при определяне размера на дължимото за тях обезщетение не е нарушил критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД като е приел,че за обезщетяването на посочените увреждания за претърпените неимуществени вреди следва да се определи сумата от 30 000лв. Според въззивния съд критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД изисква преценка на всички обстоятелства от значение за правилното определяне размера на обезщетението, включително социално-икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на увреждането. Въззивният съд е съобразил получените увреждания от ищеца-средни телесни повреди, тежестта и продължителността на претърпяните болки и страдания, оперативните лечения, възрастта на ищеца- 44г към деня на увреждането, прогнозите за възстановяване,пожизнена инвалидност, социално-икономическата обстановка в страната, съдебната практика при определяне на обезщетения за подобни увреждания и е формирал извод, че за получените увреждания следва да се определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв, който размер е определен и от първата инстанция, извън обезщетението получено по сключените споразумения в размер на 18038лв. Прието е, че няма основание за намаляване на този размер, поради това, че са настъпили сериозни телесни увреждания,които са увредили здравето на ищеца и са свързани с много интензивни болки в продължителен период от време.
Съдът е посочил, че ищецът е получил уврежданията: счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило двукратни оперативни интервенции, първоначално метална остеосинтеза, след което поради забавена консолидация е извършена алопластика на тазобедрената става, счупване в горната трета на лявата малкопищялна кост, сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток на меките тъкани в дясната теменна част на главата, съответно установените увреждания са преценени от съдебно-медицинската експертиза като трайно затрудняване на движението на двата долни крайника за срок по вече от 30 дни като с най-голям интензитет са болките в резултат на счупването на дясната бедрена кост. Посочил е също, че болки със значителен интензитет ищецът е усещал и в следоперативните периоди в процеса на раздвижване на крайниците. Приел е, че функционалното възстановяване на дясна тазобедрена става е постигнато, като е отчел обстоятелството,че изкуствените тазобедрени стави имат функционален срок на живот около 10-15 години, след което е необходима подмяна. С експертно решение № 1755 от 30. 06. 2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. е определена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено.
Преценени са за неоснователни доводите на третото лице-помагач, че претенцията срещу ответника – пряк извършител на непозволеното увреждане е преклудирана, тъй като претендираните неимуществени вреди попадат изцяло в обхвата на сключените споразумения със застрахователя. Според въззивния съд пострадалият има право да претендира от деликвента обезщетение и ако е постигната спогодба по чл.365 от ЗЗД със застрахователя на деликвента, като се е позовал на практика на ВКС.
Не е възприето становището, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя за изплащане на вредите от застрахования, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, той няма основание да търси обезщетение по съдебен ред от причинителя на вредата, поради това, че неточно е определил вредите в споразумението. Съдът е приел, че споразумението представлява по правната си същност спогодба по смисъла на чл.365 и сл.от ЗЗД, че е нормално и обичайно един дълъг и скъпо струващ спор за обезщетение за вреди, основан на прякото право на увреденото лице срещу застрахователя да приключи с взаимни отстъпки. Посочил е, че при застраховка „гражданска отговорност” и застрахования и застрахователя имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вредите от осъществения риск. Прието е, че сключеното споразумение между пострадалото лице и застрахователя поражда действие само между страните и няма законова разпоредба, която да предвижда, че спогодбата поражда действие и за застрахования. Според въззивния съд има връзка между деликвента и застрахователя-касае се за едно и също вредоносно събитие, за едни и същи вреди, за едно и също пострадало лице. Приел е, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент, че отговорността на деликвента не е обусловена от отговорността на застрахователя. Приел е също, че е еднакво и правото на третото лице да иска пълно обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди на основание чл.51 и чл.52 от ЗЗД и на основание чл.226 КЗ/отм./. Съдът е приел, че третото лице не е длъжно да иска от застрахователя пълно обезщетяване на всички вреди, че той може да разпредели обезщетението между застрахователя и деликвента, може да иска обезщетението и само от последния. Изведен извод, че ако се откаже на пострадалото лице да претендира разликата между пълния размер на вредите и платеното застрахователно обезщетение, което е успял да издейства от застрахователя ще се накърни правото на пълно обезщетяване на пострадалия. Прието е, че изявлението на пострадалия,че със споразумението се считат обезщетени всички вреди от увреждането е обвързващо само в отношенията между него и застрахователя, че това споразумение поражда действие между страните,но не и срещу деликвента, ако той не е участвал при сключването му.
При тези изводи въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен за сумата 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на увреждането – 19.07.2012 г. до окончателното изплащане.
По правния въпрос:
С тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г., по т.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието разрешението, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.
Според разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу носителя на гражданската отговорност. Възприети са разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, според които прякото и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Прието е, че въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Възприети са разясненията в мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, според които, когато обхватът и размерът на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие.
С тълкувателното решение е прието, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.
За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата има действие само между страните, които са я сключили. Меродавно в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента.
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон – основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Неправилен е решаващия правен извод на въззивния съд, че когато пострадалият е сключил споразумение със застрахователя за изплащане на вредите от застрахования, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, той има основание да търси обезщетение по съдебен ред от причинителя на вредата. Обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012 г. до окончателното изплащане следва да се отмени. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в съвкупност със заключението на изслушаната съдебно медицинска експертиза се установяват следните факти:
С решение № 223 от 06. 03. 2013 г. по НАХД № 76/2013 г. Русенският районен съд е признал Р. М. И. от [населено място] за виновен в това, че на 19. 07. 2012 г. в [населено място] при управление на МПС – лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. Г. В. от [населено място] средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горната трета на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок, по-дълъг от 30 дни, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предложение 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2 във вр. с чл. 78 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. С решение № 71 от 14. 05. 2013 г. Русенският окръжен съд по ВНАХД № 219/2013 г. е изменил решението на Русенския районен съд само в частта относно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, като го е намалил на три месеца. В останалата част решението е потвърдено.
От допуснатата съдебномедицинска експертиза е установен вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания. Тези увреждания, причинени в резултат на станалото ПТП на 19.07.2012 г. са: счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило двукратни оперативни интервенции, първоначално метална остеосинтеза, след което поради забавена консолидация е извършена алопластика на тазобедрената става, счупване в горната трета на лявата малкопищялна кост, сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, оток на меките тъкани в дясната теменна част на главата. Установените увреждания са преценени като трайно затрудняване на движението на двата долни крайника за срок по вече от 30 дни. С най-голям интензитет са били болките в резултат на счупването на дясната бедрена кост, като болки със значителен интензитет са усещани и в следоперативните периоди в процеса на раздвижване на крайниците. По време на лечението е настъпило усложнение – забавена консолидация на счупването на шийката на дясната бедрена кост, което е наложило втора оперативна интервенция с поставяне на изкуствена тазобедрена става на 27. 09. 2013 г. Функционалното възстановяване на дясна тазобедрена става е постигнато. Изкуствените тазобедрени стави имат функционален срок на живот около 10-15 години, след което е необходима подмяна.
С експертно решение № 1534 от 15. 07. 2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. е направена оценка на работоспособността и степента на увреждане като е определена 50% намалена работоспособност за срок от две години. С експертно решение № 1755 от 30. 06. 2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ Р. е определена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено.
От събраните по делото доказателства е видно, че между ЗК [фирма] и ищеца К. В. е подписано споразумение № 616 от 30. 08. 2013 г., с което ЗК [фирма] се задължава да изплати на В. сумата 15 038 лв. обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията, получени в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 19.07.2012 г. в [населено място] – ПТП, причинено от Р. М. И. при управление на лек автомобил С. К. с рег. [рег.номер на МПС] , при което пострадал пешеходеца К. В., като му е причинена телесна увреда. В споразумението са описани уврежданията, получени от ищеца – контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на лявата малкопищялна кост. В същото споразумение е обективирана волята на страните, че нямат повече претенции една към друга във връзка с настъпването и последиците от описаното застрахователно събитие, настъпило на 19.07.2012 г. в [населено място], причинено от Р. М. И. при управление на посочения лек автомобил, при което е пострадал пешеходеца К. Г. В., при което му е причинена телесна увреда. Посочено е също, че страните са постигнали съгласие да не предявяват и за в бъдеще претенции една към друга, включително и пред компетентните съдилища във връзка с отношенията, произтичащи от настъпването на посоченото застрахователно събитие, като е отразено, че отношенията страните считат за окончателно уредени и че застрахователят е изпълнил всички свои задължения по описаната застрахователна полица. Безспорен е факта по делото, че сумата от 15 038 лв. е получена от ищеца К. Г. В..
На 27. 02. 2014 г. между ЗК [фирма] и К. В. е подписано споразумение № 124 с което ЗК [фирма] се задължава да заплати сумата 8 260 лв. на В. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, от които 3 000 лв. за неимуществени вреди и 5 260 лв. за причинени имуществени вреди. Видно от съдържанието на споразумението страните са постигнали съгласие, че сумата от 8 260 лв. представлява застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени от възникване на асептична некроза на главата на дясната бедрена кост с последващо ендопротезиране на тазобедрена става, настъпило като усложнение на причинена при процесното ПТП травма на бедрената глава, от която сума 3000 лв. е обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 5 260 лв. е обезщетение за имуществени вреди. Безспорно установено е по делото, че сумата е получена от ищеца. В същото споразумение е обективирано съгласието на страните, че нямат повече претенции една към друго във връзка с настъпването и последиците от застрахователното събитие, настъпило на 19.07.2012 г. в [населено място], в резултат на което ищецът В. е получил описаните в споразумението увреждания, че страните няма да предявяват и за в бъдеще претенции една към друга, включително и пред компетентните съдилища във връзка с отношенията, поризтичащи от процесното застрахователно събитие, които отношения считат за окончателно уредени и че застрахователят е изпълнил всички свои задължения по застрахователната полица.
С разпореждане № 35 от 03. 11. 2014 г. на ТП на НОИ, [населено място] на ищеца е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 261.51 лв. От представената по делото застрахователна полица № 22111890389243 от 12. 09. 2011 г. е установено, че между ЗК [фирма] и ответника Р. М. И. е сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , със срок на действие до 12. 09. 2012 г.
Относно претърпените неимуществени вреди от ищеца е разпитан по делото свидетелят М. Г. В..
Установено е, че претърпените неимуществени вреди на ищеца, предмет на исковата претенция са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинено от пътнотранспортното произшествие, станало на 19.07.2012г в [населено място] на пешеходна пътека при управление на лек автомобил „С. К.” от ответника Р. И., че ответникът е застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност” при третото лице помагач на страната на ответника ЗК [фирма], с което се ангажира неговата отговорност за обезщетяване на причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С влязло в сила решение № 223 от 06. 03. 2013 г. по НАХД № 76/2013 г. Русенският районен съд е признал Р. И. за виновен в това, че на 19. 07. 2012 г. в [населено място] при управление на МПС – лек автомобил „С. К.” с регистрационен [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на горната трета на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на долните крайници за срок, по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предложение 2 във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, предложение 2 във вр. с чл. 78 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. Това решение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, съгласно чл.300 ГПК относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.
Като взема предвид установените факти и разрешението на правния въпрос настоящият съдебен състав преценява, че предявеният иск от К. Г. В. с правно основание чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на увреждането Р. М. И. е неоснователен.
Установи се по делото, че между ищеца, като увредено лице и носител на деликтното право на пострадал по чл.45 ЗЗД от една страна и от друга страна застрахователя – ЗК [фирма] [населено място] по сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на 30.08.2013 г. и на 21.02.2014 г. са сключени споразумения, въз основа на които са изплатени на ищеца сумата 15 038 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди с първото споразумение и сумата 8 260 лв. по второто, от която сумата 3000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 5260 лв. за имуществени вреди. Изплатените суми, представляват обезщетения по сключената застраховка „Гражданска отговорност” от ответника за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди при процесното ПТП, станало на 19.07.2012 г. Със споразумението от 30.08.2013 г. на ищеца е изплатена посочената сума обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като са описани уврежданията, предмет на исковата претенция. А предмет на второто споразумение от 21.02.2014 г. е обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние, което е в причинна връзка с първоначалните увреждания, които също са посочени в исковата молба. Във всяко от споразуменията изрично е обективирана волята на ищеца, че в застрахователните обезщетения са включени всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на станалото ПТП на 19.07.2012 г. и че е обезщетен напълно за тези вреди. С изплащането от застрахователя на обезщетенията, предмет на сключените споразумения се погасява както прякото право на увредения – в случая на ищеца срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата – срещу ответника. Решаващите правни изводи на въззивния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на увреждането са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1/30.01.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Сключените от ищеца споразумения със застрахователя – ЗК [фирма] са валидни. С изплащане от страна на застрахователя на уговореното в споразуменията обезщетение и изрично заявената воля на ищеца, като пострадал, че платените обезщетения го обезщетяват напълно за причинените неимуществени вреди, описани в исковата молба – за първоначалните увреждания и настъпилото влошаване предявения иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД се явява неоснователен.
Ищецът може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразуменията – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразуменията са ограничени от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не са установени претърпени неимуществени вреди от ищеца, които не са били предмет на споразуменията – други по вид или новонастъпили, нито споразуменията са били ограничени от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка.
От данните по делото е видно, че след сключване на процесните споразумения с ЕР на ТЕЛК № 1755/30.06.2015 г. на ищеца К. В. е определена 50% трайно намалена работоспособност пожизнено. Видно от митивите на същото експертно решение определената намалена работоспособност е за получена фрактура на дясна шийка на дясна бедрена кост с последвала остеосинтеза, с незарастване на фрактурата и оформяне на псевдоартроза, впоследствие задълбочаване на болковия синдром и ограничен обем на движения в дясна ТБС, наложили имплантиране на става на дясна ТБС. За претърпените неимуществени вреди, последица от тези увреждания ищецът е получил обезщетения по сключените със застрахователя две споразумения, подробно описани по-горе.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно. Вместо това предявения иск от К. В. срещу касатора с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 19.07.2012 г. до окончателното изплащане следва да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора в по