О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1333
София, 19.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4857/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от [населено място] срещу решение № 288 от 19.02.2014г по гр.дело № 3828/2013г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 5077/03.07.2013г на Софийски градски съд по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане срещу касаторката по нотариално заверено споразумение , с което е било признато и уредено нейното задължение в размер на 129 747 лева в качеството й на отчетник , материално отговорно лице , за причинени липси на работодателя. След като на свой ред е приел за установено ,че ответницата е заемала отчетническа длъжност по смисъла на чл. 207 ал.1 от КТ и поради това нейната отговорност за липса е в пълен размер и като е намерил за неоснователно възражението на последната ,че извънсъдебното споразумение е нищожно поради противоречие с разпоредбата на чл. 211 от КТ като ред , по която се реализира пълната имуществената отговорност на работник или служител , въззивният съд е изтъкнал право установяващото и регулиращо действие на споразумението.
В приложеното към жалбата изложение при изтъкнато основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос за неизпълнение на служебни задължения на въззивния съд в тяхната цялост , при решаване на спора по същество и е цитирано ТР №1 / 2001г ОСГК , т.3 от ТР №1/09.12.2013г ОСГТК Изтъква се необсъждането на свидетелските показания , не е обсъдено и по каква процедура е установена липсата и нейния размер.
Формулиран е материалноправен въпрос , валидно ли е извънсъдебно споразумение между страните по трудово правооотношение (подписано под психически натиск и заплаха ) когато се касае за пълна имуществена отговорност на работника в нарушение на императивните норми на чл. 211 КТ ,чл. 26 ал.1 предл.първо, чл. 30 ЗЗД . Според защитата , този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС по решение №95 от 22.05.2011г по т.д.№134/2011г ТК . Същият въпрос по- общо е бил формулиран и в постъпилото в срок изложение от 26.04.2014г , доразвит е при дадена възможност за отстраняване на формални недостатъци (разп.№185 от 14.05.2014г , ІV г.о на ВКС)
В отговор ответника [фирма] оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,.Няма правна норма която забранява пълната имуществена отговорност да се уреди по доброволен начин , със споразумение Посоченият в чл. 211 КТ ред не означава забрана, договорът за спогодба не е лишен от основание, той обема вида и размера на вредата , начина на възстановяването й и няма пречка служител и работодател да сключат споразумение ,извънсъдебно или съдебно , по този въпрос, което е установеното в практиката разрешение . Претендира се възнаграждение за защита пред настоящата инстанция .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не е конкретно формулиран процесуалноправен въпрос извън оплакването за необсъждане на конкретни доказателства. Не се отчита както съдържанието на обжалваното решение и обстоятелството, че въззивният съд е парвораздавал при условията на ограничен въззив. Оплакванията на обжалвалата първоинстанционното решение страна са били обсъдени и Софийски апелативен съд мотивирано е изтъкнал защо ги намира за неоснователни . След като по фактите е достигнал до извод , че ответницата е заемала отчетническа длъжност по смисъла на чл. 207 ал.1 от КТ и поради това нейната отговорност за липса е в пълен размер, въззивният съд се е позовал на правоустановяващото и регулиращо действие на споразумението, след като го е приел за действително. Така , САС не е разрешил въпроса за установените обстоятелства и основаване на решението си на тях , в противоречие със задължителна практика по прилагането на чл. 235 ал.2 ГПК (защитата е цитирала чл. 188 ал.1 ГПК , отм).
Формулираният материалноправен въпрос от една страна се услови на обстоятелства , които съдът не е приемал за установени, а именно че споразумението е било сключено под психически натиск , заплаха и пр. На следващо място ,чрез въпроса защитата тълкува чл. 211 КТ като единствено разрешен от закона ред ,по който да се стигне до реализиране на пълна имуществена отговорност Това разбиране няма опора в закона и установената практика, която е в обратен смисъл. Извънсъдебното споразумение между работник и работодател , като договор за спогодба по чл.365 ЗЗД , има приложно поле в отношенията им както при възникнала имуществена отговорност на работодателя към увреден негов работник ( реш.№ 536 от 2012 по гр.д №215/2011г ІV г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК ) така и в обратния случай , когато работникът е имуществено задължен към работодателя . Приложеното от защитата решение №95 от 22.05.2011г по т.д.№134/2011г ТК само потвърждава това принципно разрешение. Както е изтъкнато и от въззивния съд ,споразумението ще се окаже нищожно ако противоречи на императивна норма.Императивни са правилата ,ограничаващи имуществената отговорност на работника или служителя в някои случаи ,тъй като режимът на ограничена имуществена отговорност по КТ е императивен и страните не могат да го преодоляват посредством споразумение . Отговорността на отчетника за липси обаче е винаги пълна и ако уреждането на тази отговорност е предмет на извънсъдебно споразумение , както в случая , от разпоредбата на чл. 211 КТ не е може да се направи извод за неговата нищожност ,поради противоречие с императив на закона относно реда за установяване , като съдебен ред. Разрешението следва от отговора , даден в реш. №478 от 2010г по гр.д № 339/2009г ІІІ г.по реда на чл. 290 ГПК във връзка с тълкуването на чл. 211 КТ .Друг е бил подоходът при тълкуването на чл. 211 КТ за случай , при който работодателят е опитва да реализира пълна имуществена отговорност по реда на чл. 410 ГПК (реш №379 от 23.05.2013г по гр.д № 314/2014г ІІІг.о) Въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с установена практика по поставения правен въпрос – в тази му част , която има връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата , които са ги обусловили . По отношение на праворегулиращото действие на споразумението възприетото от въззивния съд също не е в противоречие с пракитката на ВКС по чл. 290 ГПК , предвид изтъкнатото вече в реш.№ 536 от 2012 по гр.д №215/2011г ІV г.о. на ВКС.
Разноски на ответника по жалбата за адвокат следва да се присъдят , до установения размер на заплащането им, или сумата 1188 лева
Предвид горното Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 288 от 19.02.2014г по гр.дело № 3828/2013г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда С. К. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] със седалище [населено място] ,[ЕИК], сумата 1188 лева разноски за тази инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .