7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 16.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1680/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 148 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 338/2013 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, е потвърдено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която И. К. К. е осъдена да заплати на [община] сумата 80 000 лв. – неустойка за неизпълнение на сключени между [община] като продавач и [фирма] като купувач два договора от 09.09.2003 г. с анекси от 24.09.2003 г. за покупко – продажба на поземлени имоти, представляващи УПИ І и УПИ ІІ в кв.70а по плана на [населено място], съответно с идентификатори 48619,501.249 и 48619.501.328 по кадастралната карта на града, ведно с такси и разноски, и в частта, с която И. К. К. е осъдена да върне и предаде владението на посочените имоти на [община]; Осъдена е И. К. К. да заплати на [община] разноски за въззивното производство в размер на 3 247 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон при произнасянето на въззивния съд по предпоставките за заплащане на неустойките, уговорени в развалените на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договори за покупко – продажба. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете с правно основание чл.92 ЗЗД и присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [община] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по в. гр. д. № 338/2013 г. е образувано пред Бургаски апелативен съд след отмяна с решение № 184 от 05.11.2013 г. по т. д. № 806/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., на предходно въззивно решение на същия съд по гр. д. № 304/2011 г., с което е отменено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд и са отхвърлени предявените от И. К. К. против [община] обективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД. С решението по т. д. № 806/2012 г. съставът на ВКС, ІІ т. о., е разрешил по същество спора по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД като е развалил договорите за покупко продажба поради виновното им неизпълнение от ответницата – купувач. След отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете за неустойки по чл.92 ЗЗД и за връщане на владението върху имотите, обект на продажба, съставът на ВКС, ІІ т. о., е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд с указания за обсъждане на въведените от страните доводи и възражения по тези искове.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на [община] с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, Бургаски апелативен съд е съобразил, че с клаузите на т.9.4 от договорите за продажба, изменени с анекси от 24.09.2003 г., страните са уговорили заплащане на неустойка от ответницата – купувач в случай на неизпълнение на поети с т.7.5 от договорите задължения за извършване на инвестиции в закупените имоти в размер на неизпълнената част до 40 000 лв., но не по-малко от 24 000 лв. Въззивният съд е преценил, че неустойките не са уговорени за забава, а за пълно неизпълнение на задълженията за извършване на инвестиции на стойност не по-малко от 40 000 лв., и че същите са предвидени като санкция за купувача, наред с развалянето на договорите на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Предвид влязлото в сила решение по т. д. № 860/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., с което договорите за продажба са развалени на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради установено в хода на делото виновно пълно неизпълнение на задължението на купувача за извършване на инвестиции по т.7.5, въззивният съдебен състав е приел, че са осъществени предпоставките на чл.92 ЗЗД за осъждане на ответницата – купувач да заплати на ищеца – продавач уговорените в договорните клаузи на т.9.4 неустойки.
Като неоснователно е преценено възражението на ответницата за нищожност на клаузите в анекси от 24.09.2003 г., с които е уговорен по-висок размер на неустойките, поради липса на представителна власт на действалия от нейно име пълномощник. Изложени са съображения, че доколкото към момента на сключване на договорите и подписване на анексите ответницата е имала качеството на едноличен търговец, договорите за продажба са търговски сделки и следва да намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ. Съобразявайки факта, че ответницата е узнала за подписаните от пълномощника й анекси на 21.10.2005 г. по повод сключване на договор за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма], и не се е противопоставила на уговорената от пълномощника промяна в размера на неустойките, въззивният съд е направил извод, че дори пълномощникът да е действал без представителна власт, действията му следва да се считат за потвърдени от представляваната при условията на чл.301 ТЗ и поради това анексите я обвързват валидно. За неоснователно е счетено и възражението за нищожност на анекса поради уговаряне на неустойки в по-висок размер от пълномощника във вреда на ответницата – упълномощител, като е посочено, че по делото не са ангажирани доказателства представителят да се е споразумял с насрещната страна във вреда на представляваната, за да се приложи разпоредбата на чл.40 ЗЗД.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която ответницата е осъдена да върне на [община] владението върху закупените недвижими имоти. Приел е, че като последица от уважаването на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД ответницата следва да върне получените на основание развалените договори недвижими имоти, съгласно чл.88, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е формулирала основания за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК по отношение на частта от въззивното решение, с която са уважени исковете за връщане на владението върху недвижимите имоти, получени по силата на развалените договори за продажба. Поради непосочване на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и на допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в тази част, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по следните поставени в изложението въпроси : Дължат ли се суми за неустойка по търговски договор, ако задължението за неустойка е поето в анекси към основния договор, сключени без представителна власт във вреда на представлявания и непотвърдени от него /п.1/; Дължи ли се неустойка по търговски договор след разваляне на същия, ако неизпълнението като основание за разваляне е в пряка връзка и с отказано необходимо активно съдействие за изпълнението от страна на кредитора – „неизправна страна” /п.3/; Възможно ли е на основание чл.83, ал.1 ЗЗД да бъде намалена и уговорена неустойка извън хипотезата на чл.92, ал.2 ЗЗД и без да се нарушава забраната на чл.309 ТЗ, когато договорът е сключен между търговци /п.4/; Приложим ли е чл.301 ТЗ относно саниране на действията на лице без представителна власт, ако осъденото лице в диспозитива на съдебното решение е физическо лице, а не търговец /п.5/; Прекомерна ли е по размер неустойка, ако тя е по стойност равна на очакваните инвестиции като част от цената по сделката и сделката е развалена /п.6/; Накърняват ли се добрите нрави в хипотезата на предходния въпрос и в тази хипотеза възможно ли е позоваването на нищожност на клаузата за неустойка – чл.26, ал.1 ЗЗД /п.7/.
Първият въпрос е поставен подвеждащо и не кореспондира с мотивите към въззивното решение. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че заплащането на неустойка е уговорено с клаузи в договорите за продажба, чиято действителност не е оспорвана от ответницата /сега касатор/; че увеличението на размера на неустойките, извършено с подписаните от пълномощника на ответницата анекси, следва да се счита за потвърдено при условията на чл.301 ТЗ и че не е доказано при подписване на анексите да е договаряно във вреда на представляваната по смисъла на чл.40 ЗЗД. При формирани изводи, че анексите са сключени от представител, чиито действия са потвърдени съобразно чл.301 ТЗ, и че сключването им не е във вреда на представляваното лице, въпросът дали се дължат неустойки по търговски договор и анекси, сключени без представителна власт и във вреда на представлявания, е лишен от значение за изхода на делото. Въпросът е изведен от доводите на касаторката за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за неоснователност на възраженията за недействителност на анексите, които са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и са извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не са от значение за изхода на делото и въпросите по п.3 и п.4, които са свързани с поддържаните пред инстанциите по същество възражения на касаторката, че неизпълнението на задълженията за извършване на инвестиции по т.7.5 от договорите за продажба, послужило като основание за разваляне на договорите, се намира в причинна връзка с поведението на ищеца – продавач, който не е оказал необходимото съдействие за реализиране на инвестициите. Възраженията са разгледани по повод на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД в мотивите към влязлото в сила решение по т. д. № 806/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., с което договорите за продажба са развалени по съдебен ред, и са приети за неоснователни по съображения, че неизпълнението на задълженията за извършване на инвестиции е резултат само от поведението на купувачката и не се намира в причинна връзка с неоказването на съдействие от страна на общината – продавач. С влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е преклудирана възможността за повторно обсъждане на възраженията и доводите за неоказано кредиторово съдействие като причина за разваляне на договора. Въведените в тази насока въпроси не са обсъждани от въззивния съд при произнасянето по исковете за неустойка и не са обуславящи за изхода на делото в тази част, поради което не покриват общото изискване за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК.
Изискването на чл.280, ал.1 ГПК за значимост спрямо изхода на делото не е осъществено и по отношение на въпроса по п.5, свързан с прилагането на презумпцията по чл.301 ТЗ спрямо действията на пълномощника, подписал анексите за промяна в размера на неустойките. Въззивният съд е посочил ясно, че прилагането на разпоредбата на чл.301 ТЗ е обусловено от факта, че ответницата – касатор е сключила договорите за продажба в качеството на едноличен търговец, което качество е притежавала и към момента на подписване на анексите от пълномощника й. Оттук е направен и извода, че за касаторката договорите съставляват търговски сделки и че действията на пълномощника й са подчинени на разпоредбата на чл.301 ТЗ. Фактът, че впоследствие касаторката е прехвърлила търговското си предприятие на друго лице и е преустановила търговската си дейност, е ирелевантен за изводите относно приложимостта на чл.301 ТЗ. Поради това поставения въпрос е без значение за положителното произнасяне по исковете с правно основание чл.92 ЗЗД.
Въпросите за прекомерността на неустойките и за нищожност на клаузите за неустойка поради накърняване на добрите нрави са въведени за пръв път пред касационната инстанция и не са обсъждани от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. С оглед на това и предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не би могло да се приеме, че разрешаването им е обусловило уважаването на исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД, което изключва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Несъответствието на въпросите по п.1 и по п.3-п.7 от изложението с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда поддържаните във връзка с тях допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса, формулиран в п.2 от изложението. Уточнен в съответствие с указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, въпросът е за възможността да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Поставеният въпрос е от значение за изхода на спора по исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, тъй като въззивният съд е присъдил на ищеца – продавач претендираната с исковете неустойка за пълно неизпълнение, въпреки развалянето на договорите, с които е уговорена неустойката, и липсата на данни страните да са уговаряли заплащане на неустойка за пълно неизпълнение и в случай на разваляне на договорите. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната практика в посоченото от касаторката решение № 17/09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В това решение е прието, че отговорността за вреди поради развалянето на договора под формата на неустойка може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично предвиден в клаузите на договора; След разваляне на договора не може да има както изпълнение, така и неизпълнение, и възникване на последиците от неизпълнението, вкл. и на правото на неустойка. Констатираното противоречие със задължителната практика на ВКС съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по посочения правен въпрос.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 148 от 06.01.2014 г., постановено по гр. д. № 338/2013 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на И. К. К. да заплати на [община] сумата 80 000 лв. – неустойка за неизпълнение на сключени между [община] като продавач и [фирма] като купувач два договора от 09.09.2003 г. с анекси от 24.09.2003 г. за покупко – продажба на поземлени имоти, представляващи УПИ І и УПИ ІІ в кв.70а по плана на [населено място], съответно с идентификатори 48619,501.249 и 48619.501.328 по кадастралната карта на града, ведно с разноски по делото.
УКАЗВА на касаторката И. К. К. от [населено място] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 148 от 06.01.2014 г., постановено по гр. д. № 338/2013 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 50 от 25.08.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждането на И. К. К. да върне на [община] владението върху поземлени имоти, представляващи УПИ І и УПИ ІІ в кв.70а по плана на [населено място], съответно с идентификатори 48619,501.249 и 48619.501.328 по кадастралната карта на града.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :