Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София, 04.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ПЕТЯ ШИШКОВА
при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 400 по описа за 2018 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Н. Т., чрез служебния защитник адвокат В. Х., против решение № 74 от 28.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1427/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав, с довод за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК и искане за неговото намаляване.
Касаторът излага съображения за подценяване значението на смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилен съдебен извод за отсъствие на предпоставките по чл. 55 от НК. Твърди, че двете съдебни инстанции омаловажили направеното самопризнание, изразеното съжаление за стореното и публичното извинение, които налагали определяне на наказанието под минималния предел в размер между 3 и 4 години лишаване от свобода, което да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК и в съответствие с приноса за разкриване на обективната истина
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник, адвокат К. П., поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице основанията по чл. 55 от НК и наказанието е справедливо определено към минимума, предвиден за извършеното престъпление. Пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
С решение № 74 от 28.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1427/ 2017 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав потвърдил присъда без номер от 20.09.2017 г. по в.н.о.х.д. № 3158/ 2017 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХХVІІІ състав, с която подсъдимият М. Н. Т. бил признат за виновен за това, че на 21.11.2016 г., за времето от 11,00 ч. до 13,30 ч., в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „*“, ет. *, ап. **, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без надлежно разрешително разпространил (продал на И. А. И.) високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 0,80 гр., със съдържание на диацетилморфин 23 %, на стойност 52 лв. и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: марихуана, амфетамин и хероин, с различно нето тегло и различно процентно съдържание на активнодействащите компоненти, на обща стойност 2 938,65 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, изр. първо, пр. 4 и т. 5 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ , вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказания от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. Съдът определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, като зачел предварителното задържане на подсъд. М. Н. Т. с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 21.11.2016 г. до влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата предметът на престъплението. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.
Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият М. Н. Т. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законовия срок, но разгледана по същество е неоснователна.
Доводът за явна несправедливост на наказанието повторно се поставя за разглеждане след аргументираното му отхвърляне от въззивната инстанция.
При определяне на размерите на двете кумулативни наказания лишаване от свобода и глоба, въззивният съд е обсъдил всички разкрити по делото обстоятелства, които смекчават или отегчават обществената опасност на деянието и на самия деец, подбудите за извършване на престъплението, а смекчаващи или отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства не са установени. Анализирайки отново всички съществени предпоставки апелативният съд не е намерил други, които да са били пренебрегнати от първостепенния съд или невзети предвид от него при индивидуализацията на санкцията.
Подсъдимия Т. останал недоволен от актовете на съдилищата, защото омаловажили направените от него самопризнания и публично поднесено извинение. Твърдението е несъстоятелно. Изразеното от подсъдимия съжаление за стореното е разгледано обстойно във въззивното решение и е преценено като единственото по делото смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. С основание съдът е преоценил като неправилно приетото в мотивите на присъдата второ смекчаващо обстоятелство, защото 42-годишният деец не е в млада възраст. Подсъдимият е направил искане по чл. 371, т.2 от НПК за разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие, но декларираното от него признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, е задължителен елемент от проведената процедура и не представлява характеризиращо личността обстоятелство. Такова би представлявало процесуалното поведение на дееца да съдейства към разкриване на обективната истина, включително и направеното от него самопризнание при разпит като обвиняем. Признанието, което сочи касаторът, не може да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство (в т.см. – тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк.д. № 1/ 2008 г. на ОСНК, т. 7).
Разкритите по делото обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, така че не способстват за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, каквото неоснователно искане развива подсъдимият Т. в касационната си жалба.
Изведените от въззивния съд индивидуализиращи предпоставки логично довели до определяне на наказанието лишаване от свобода в размер малко над специалния минимум от пет години, предвиден в чл. 354а, ал. 2 от НК, а именно – седем години и шест месеца лишаване от свобода. Приложената редукция по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета е законосъобразна и е наложила размер на наказанието което се явява справедливо на конкретната тежест на извършеното престъпление (многообразие на видовете наркотични вещества, необичайно количество и висок размер на паричния еквивалент) и относително високата степен на обществена опасност на подсъд. Т. (заради многобройните му предишни осъждания, невлияещи върху правната квалификация „опасен рецидив“ на престъплението).
Съчетаното наказание (лишаване от свобода и глоба в минимално допустимия от закона размер) може да съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК и да доведе до необходимата поправителна и възпираща роля спрямо подсъдимия М. Т., а в периода на принудителното му изолиране в затвора – и да препятства извършването на други престъпления. Неоснователна е преценката в жалбата, че поправителният ефект на санкцията може да се постигне и с налагането на по-леко наказание – предишните осъждания на подсъдимия за разнообразна престъпна дейност (преобладаващи деяния на противозаконно държане и разпространение на наркотици, участие в ОПГ, кражба и бягство на затворник) не способстват за мотивиране на подобно съждение.
Доводите на касатора за допълнително намаляване на санкцията са необосновани и не се споделят. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
В правната квалификация на престъплението е допусната техническа грешка, тъй като т. 5 на чл. 354а, ал. 1 от НК не съществува. Първоинстанционният съд не я е забелязал, вмъкната е още с обвинителния акт и механично е пренесена в присъдата. Обвинението на досъдебното производство е било прецизно повдигнато, тъй като разпространението на наркотичното вещество представлява предложение 5 на чл. 354а, ал. 1 от НК.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 28.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1427/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.