2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 08.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Б. Цонев, гр. дело № 3483 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото П… (П.) срещу решение № 682/20.05.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 505/2016 г. на Варненския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 5213/22.12.2015 г. по гр. дело № 4951/2015 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят-ответник е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца Д. К. Д. сумата 5 000 лв. и сумата 7 000 лв., ведно със законните лихви върху тях, считано, съответно – от 25.07.2011 г. и от 14.02.2014 г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени страдания вследствие на обвинения в извършване на престъпления, по които водените срещу ищеца наказателни производства, съответно – ДП 657/2006 г. по описа на ИП при ОД на МВР и ДП 496/2010 г. по описа на III-то РУ при ОД на МВР, са прекратени; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. К. Д. в отговора си излага подробни съображения за неоснователност на жалбата; не заявява становище относно допускането на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните два правни въпроса: 1) при определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди; и 2) при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 321/26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че обобщени, уточнени и конкретизирани (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), формулираните от касатора правни въпроси, се свеждат по съдържание до един, по-общо формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението.
За да определи размера на процесните обезщетения за неимуществени вреди на сумите 5 000 лв. и 7 000 лв., въззивният съд е изложил мотиви, че по смисъла на чл. 52 от ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Окръжният съд е посочил и че с оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Изтъкнато е и че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Въззивният съд е приел, че в настоящия казус фактическият състав на чл. 2 от ЗОДОВ е изпълнен, като доказаните вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, се изразяват в засягане на достойноството и самооценката на личността на пострадалия, както и неоправдано дълго продължилата наказателна репресия срещу него, в това число и наложените мерки за неотклонение, които са се отразили негативно върху цялостното състояние на ищеца.
Излагайки горните мотиви относно определянето размера на присъдените обезщетения, окръжният съд е разрешил изведения от жалбоподателя (обобщен, уточнен и преформулиран от съда) правен въпрос, в противоречие с т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 321/26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В тази задължителна практика на ВС и ВКС изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, макар то да е глобално – за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан или наказателното производство срещу него е прекратено, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. В решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС също така е прието, че като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Изтъкнато е и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта” до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
В случая, в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд не е посочил в мотивите към обжалваното решение, кои от приетите за установени от него конкретни обстоятелства по делото намира за релевантни и взема предвид при определянето размера на всяко от двете процесни обезщетения за неимуществени вреди, нито е посочил какво е конкретното значение на тези обстоятелства при определянето на този размер – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му. Липсват и изложени мотиви – да са взети предвид общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на уврежданията на ищеца.
Предвид изложеното, касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението.
Касаторът П. не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 682/20.05.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 505/2016 г. на Варненския окръжен съд – в частта, с която П… е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Д. К. Д. сумата 5 000 лв. и сумата 7 000 лв., ведно със законните лихви върху тях, както и относно разноските по делото.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.