О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
София, 04.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември 2009 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 319/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. Г. чрез неговия пълномощник адв. Ф. Т. против решение № 550 от 19.11.2008 г. по в.гр.д. № 642/08 г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въпросът за доказателственото значение в производството по иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ на факта на декларирането по реда на Указ № 573/28.05.1949 г. на Президиума на Великото народно събрание за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти на притежаваните към този момент гори, е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Позовава се на решения на Смолянския окръжен съд и на Смолянския районен съд, които представя в заверен препис.
Ответниците по касация Д. л. – Смилян, Регионална дирекция по г. – гр. Смолян, ОС „
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка за наличието на сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 340 от 31.07.2008 г. по гр.д. № 428/07 г. на Смолянския районен съд в частта, с която е признато за установено, че наследниците на Г. А. Х. , починал през 1960 г., имат право на възстановяване на собствеността върху следните имоти: гора в м.”В” с площ 12 дка и гора в същата местност с площ от 10 дка, гора в м.”С” с площ от 1 дка и гора в същата местност с площ от 0.8 дка, находящи се в землището на с. П., и в отмената част е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Г. С. Г. иск по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните гори не са били декларирани от наследодателя на ищеца в емлячния регистър от 1949 г., съгласно императивните разпоредби на Окръжно № 694/1949 г. относно задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти, откъдето е направил извод, че правото на собственост върху претендираните имоти към момента на одържавяването им не е доказано.
Изводите на въззивния съд относно относимите към спора доказателства и конкретно за значението на декларацията за притежавани непокрити недвижими имоти, представляват произнасяне по процесуалноправен въпрос, който в случая е обусловил изхода по делото. По този въпрос има противоречива съдебна практика, видно от приложените влезли в сила съдебни решения на Смолянския окръжен съд и на Смолянския районен съд. В едни случаи съдът е придал решаващо значение за доказване притежанието на правото на собственост върху г. на декларирането им през 1949 г., а в други – че липсата на декларация следва да се преценява и във връзка с предхождащите влизането в сила на Указ 573/1949 г. национализационни закони за г. от 1946, 1947 и 1948 г.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 550 от 19.11.2008 г. по в.гр.д. № 642/08 г. на Смолянския окръжен съд.
Делото за де докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕД СЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :