2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1345
ГР. С., 23.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.12.14 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5534/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. /ГС/по гр.д. №15302/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Б. Б. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „служител охрана” в ЦУ на банката. Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. №5533/14 г., образувано по частна жалба на ищеца срещу постановеното от ГС определение за разноски, по която ВКС ще се произнесе след влизане в сила на решението по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че поставените под №1 и 2 в изложението въпроси: Допустимо ли е предметът на въззивното производство, определен с въззивната жалба, да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и направено ново искане извън преклузивния срок за обжалване и следва ли въззивният съд да се произнесе само по посоченото във въззивната жалба – са решени от ГС в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата. Въпросите са относими към допустимостта на въззивното решение по обусловените искове с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ, за която ВКС следи и служебно в производството по чл.288 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Затова по тези въпроси, с оглед цитираната в изложението практика на ВКС и съдилищата по действащия ГПК и указанията на ТР №1/4.01.01 г., т.13 и на ТР №1/2013 г., следва да се допусне касационно обжалване, за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта по обусловените искове с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
Следващите въпроси – от №3 до края: за мотивираната преценка на свидетелските показания, за съдебния контрол над преценката на работодателя за съответствие на тежестта на наказанието с тази на нарушението според критерия на чл.189 КТ, за обхвата и съдържанието на този критерий и за квалификацията на нарушенията по чл.187,т.10 КТ, са по същността си доводи от съществото на спора, предполагат обсъждането му от фактическа и правна страна и ВКС не ги разглежда в това производство /ТР №2/11 Г. ОСГТК/. Формално въззивното решение по обуславящия иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ е съобразено с практиката на ВКС – изложени са мотиви за спазване на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, за установеността на оспорените от ищеца дисциплинарни нарушения / прието е, че е доказано само едното от тях/ и е преценена тежестта му по критерия на чл.189 КТ / прието е, че установеното нарушение не е достатъчно тежко, за да обоснове налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание/. В този см. са например р. по гр.д. №447/11 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1576/10 г. на трето г.о. и по гр.д. №3685/02 г. на трето г.о. на ВКС. Затова не са налице основания за допускане на обжалваното решение в частта по обуславящия иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №15302/13 г. от 19.03.14 г. в частта по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
Указва на касатора [фирма] да внесе в едноседмичен срок д.т. за разглеждане на касационната жалба в размер на 109 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната.
П.: ЧЛЕНОВЕ: