О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1347
С. 16.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 960 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Професионална гимназия по електротехника и електроника ”Капитан П. войвода” [населено място],представлявана от директора К.,чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 157 от 11.04.2011г. по в.гр.д.№ 121 по описа за 2011г. на Кърджалийски окръжен съд,с което е потвърдено решение №8 от 25.01.2011г. по гр.д. № 1893/2010г. на Районен съд Кърджали,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК/противоречие с практиката на ВКС/ по поставения процесуално правен въпрос – могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти,които не са били спорни съгласно изложеното в исковата молба и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът е счел,че те не са достатъчни да установят спорния факт без да даде указания за това на страната.Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 417 от 12.07.10г.по гр.д.№ 788/09г.на ІV г.о. на ВКС и на общо три определения на ВКС по чл.288 от ГПК,с които е допуснато касационно обжалване по сходни на настоящия въпроси.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
В. съд е приел за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ поради липса на ангажирани от работодателя доказателства, установяващи реално осъществено съкращаване на щата. Мотивирал е извода си с това, че от представените извадки от списък-образец № 1 по смисъла на Наредба №3 от 18.03.08г.на МОН /”раздел 3. Лист 2.Общи данни за персонала/ – „не се установява за коя година се отнасят и кога се утвърдени” и с това,че „не са представени доказателства дали по отношение на тях е налице съгласуване с началника на инспектората по образование”. В. съд е изложил мотиви,че не е налице нарушение на чл.146 ал.2 от ГПК,тъй като съдът не дължи указания във връзка с представените от страните доказателства,а едва с акта си по същество се произнася относно това – какво счита за установено въз основа на тях.
При тези мотиви – поставеният от касатора въпрос– е от значение за изхода на спора,защото е свързан с формираната решаваща воля на съда. По него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,пред вид противоречието между решението на въззивния съд с приетото в т.2 от ТР № 4 от 12.12.2011г. т.д.№ 4/11г.на О. на ВКС по въпроса за значението на изискването за съгласуване на списък-образец №1. /Съгласно ТР №4 – право на директора е да определи дали да се промени щатното разписание за дадена длъжност или не, съответно да утвърди ново/променено щатно разписание и в този смисъл щатното разписание влиза в сила след утвърждаването му от директора на училището, като за настъпването на тази промяна не се изисква съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование/.
Отделно постановения въззивен акт – противоречи и на приетото в цитираното от касатора, постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 417 от 12.07.10г.по гр.д.№ 788/09г.на ІV г.о. на ВКС. Съгласно него могат да се сочат нови доказателства във въззивното производство, когато те не са събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения /чл.266 ал.3 от ГПК/ в хипотеза, когато първоинстанционният съд не е зачел доказателствена сила на документ, който не е бил оспорен от противната страна,без в доклада да е указал на страната,която го е представила,че не сочи годни доказателства за установяване на твърдения от нея факт. В случая е налице подобна хипотеза, защото въззивният съд е отказал да събере доказателства /експертиза/,относно твърдяното от работодателя обстоятелство за реално съкращаване в щата.При представени от работодателя надлежни доказателства / списък-образец №1 за учебните 2010/2011г. и 2009/2010г./,във връзка с които противната страна не е оспорила обстоятелството,че те са приети и утвърдени по надлежния ред – съдът е счел,че те не установят реално съкращаване в щата,без предварително да укаже на страната,че обстоятелство във връзка с приемането и утвърждаването им по надлежния ред се нуждае от доказване.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 157 от 11.04.2011г. по в.гр.д.№ 121 по описа за 2011г. на Кърджалийски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора,че в 7-дневен срок от съобщението, следва да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 83лв. /осемдесет и три лева/,като представи копие от квитанцията в деловодството на съда,след което ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.