О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 07.06. 2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 400/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 888 от 06.10.2014 г. по в. т. д. № 1282/2014 г. на Варненски окръжен съд. С обжалвания акт е постановено обезсилване на допълнително решение № 2479 от 10.05.2014 г. по гр. д. № 16395/2013 г. на Варненски районен съд и прекратяване на производството по делото в частта относно претенцията на касатора за признаване правото му на задържане по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС вр. чл. 91 ЗЗД върху посочените в исковата молба недвижими имоти до заплащане на дължимите суми за подобрения в тях.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – Й. Д. К. от [населено място] – не заявява становище.
С определение № 281 от 27.11.2015 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК, като поради приключване на Тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, заради което е постановено спирането, същото следва да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно т. 1В от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивното решение, постановено по иск за собственост с цена под посочения в чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./ размер, не подлежи на касационно обжалване, дори ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер. Следователно, актът, с който съдът се произнася по отношение на правото на задържане, не може да бъде предмет на самостоятелно обжалване, независимо дали сумата, заради която се твърди, че това право е упражнено, надхвърля установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер на цената на иска за достъп до касационен контрол.
В случая, доколкото основното решение, с което са уважени предявените от ищцовото дружество обективно съединени частични искове по чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД (първите с цена от по 1000 лв., а вторите – с цена от по 100 евро), не подлежи на касационно обжалване, такова е изключено и за въззивното решение, с което е потвърдено допълнителното първоинстанционно решение, съдържащо произнасяне единствено по отношение правото на задържане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 400/2015 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 888 от 06.10.2014 г. по в. т. д. № 1282/2014 г. на Варненски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: