2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 28.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 150/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба на В. С. С., подадена чрез адвокат В. С. Т. срещу определение № 2668 от 10.11.2017 г. по ч. гр. дело № 2761/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, шести състав.
Ответникът по жалбата Т. Д. П. не е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение констатира, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което намира, че същата жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така приетият извод произтича от следните съображения:
С цитираното въззивно определение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е разгледана жалбата на В. С. С. против определение № 9320 от 06.10.2017 г. по гр. дело № 6615/2017 г. на Пловдивски районен съд, ХІХ граждански състав, като е потвърден първоинстанционния съдебен акт. Със същият акт районният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя вх. № 45570/.09.08.2017 г. по чл. 248 ГПК, за изменение на определение № 7505 от 02.08.2017 г., с което е прекратено частично производството по гражданско дело № 6615/2017 г. на първостепенния съд, образувано по иск на Т. Д. П. против В. С. С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата между 5000 лв. и 10000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. При тази уредба режимът за обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство следва режима за обжалване на решенията, като по този начин се изключва касационният контрол за актове относно процесуални въпроси, когато не е предвиден касационен контрол спрямо актовете по съществото на спора. В случая въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба на ответника по претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД за изменение на преграждащо определение. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима в редакцията, обн. ДВ , бр. 86/2017 г., предвид датата на подаване на частната жалба – 22.11.2017 г. е предвидена необжалваемост на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключенията, изчерпателно изброени в нормата, незасягащи иска по чл. 45 ЗЗД, предявен по настоящия спор. Прекратяването на производството засяга претенция в размер на сумата 5000 лв., която е под установения в закона размер, при който касационната жалба е процесуално допустима. Поради това следва частната жалба да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. С. С. срещу определение № 2668 от 10.11.2017 г. по ч. гр. дело № 2761/2017 г. на Пловдивски окръжен съд,. гражданско отделение, шести състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 150/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: