О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
Гр. София, 16.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1037/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Т. Г. от САК, срещу решение № 2292 от 11.12.2014 г. по в.гр.д. № 3310/2014 г. на Софийски апелативен съд в отхвърлителните му части /с което е отменено решение от 12.06.2014 г. по гр.д.№ 14576/2012 г. по описа на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с което е уважен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за разликата над 12 000 лв. до присъдените 20 000 лв. и в тази част искът на Г. Г. А. е отхвърлен; и с което е потвърдено първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с което искът е бил отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТ на 04.10.2012 г./.
В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част, претендира се отмяната му и уважаване на исковата претенция в пълния й размер.
Допускане на касационно разглеждане се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица; и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?
Ответникът по касация – ЗД Б. И. АД [населено място], действащ чрез процесуалния си представител – адв. Ал. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да определи обезщетение за причинените през м.октомври 2012 г. неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., респ. да отхвърли иска по чл.226 ал.1 КЗ за разликата до 40 000 лв., съдебният състав на Софийския апелативен съд е съобразил следните, установени посредством назначената съдебно-медицинска експертиза факти: В резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла контузия на главата с мозъчно сътресение, контузна рана в лява теменна област на главата, контузия и оток в лява коленна става, спукване на тъпънчева мембрана на лявото ухо. Получените травматични увреждания са довели до болки и страдания за срок от два месеца, от които с по-интензивен характер през първите две седмици. През първия месец ищцата е търпяла периодично явяващо се главоболие и световъртеж, но остатъчни неврологични последици не са се проявили. Имала е шум, пищене и намален слух в лявото ухо, които към 30-я ден са изчезнали. Състоянието й е напълно възстановено, движенията в ставата са в норма, няма остатъчни посттравматични неврологични увреждания. По отношение представената в хода на процеса аудиограма, установяваща разминаване в средната стойност на чистия тон между лявото и дясното ухо в рамките на 5 децибела е коментирано, че с оглед липсата на ангажирани експертни доказателствени средства, които да установят как това би рефлектирало върху слуховите възприятия на ищцата, съответно такива, оборващи заключението на СМЕ, че възстановяването от тази травма е приключило в рамките на два месеца, следва да се ценят именно констатациите на приетото медицинско заключение. С оглед горното, без други допълнителни съображения, е преценено, че на пострадалата следва да се присъди обезщетение в размер на 12 000 лв.
Съставът на ВКС, ТК, второ отделение намира, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обуславящ в тази връзка се явява първият от формулираните от касатора въпроси – длъжен ли е съдът, прилагайки чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка. По този въпрос е налице противоречие между решаващите мотиви на въззивния съд и данните по делото, от една страна, и от друга – задължителната съдебна практика: ППВС № 4/1968 г. и основаните на него решения по чл.290 ГПК на ВКС: Р № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, Р № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, Р № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, посочени в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
По втория въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото цитираните в него допълнителни критерии също представляват обстоятелства, включени в предметния обхват на ППВС № 4/68 г.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2292 от 11.12.2014 г. по в.гр.д. № 3310/2014 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: