Р Е Ш Е Н И Е
№ 1391
София, 04.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 98 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационни жалби на Н. В. С., лично и в качеството й на Е. „М”, гр. П. и на Й. К. М. , И. К. М. , М. К. С., И. Г. С. и К. А. К. против решение № 737 от 26.07.2007 г., постановено по гр.д. № 347 по описа за 2006 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 10 от 9.02.2006 г. по гр.д. № 946/2004 г. на Разложкия районен съд за признаване за установено по отношение на Н. В. С., лично и в качеството й на Е. „М”, гр. П., Й. К. М. , И. К. М. , М. К. С., И. Г. С. и К. А. К. , че „Б” Е. , гр. С. е собственик на основание ограничено вещно право на строеж върху търговски обект – механа /без кухненски блок и котелно помещение/, изградена върху УПИ ХХ-1156 в кв.61 по плана на гр. Б., при посочени съседи и за осъждане на Н. В. С., лично и в качеството й на Е. „М”, гр. П. да предаде на „Б” Е. , гр. С. владението на имота.
В жалбите са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за недопустимост на исковото производство при условията на чл.95, ал.1 от ГПК /отм./, за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда относно наведеното от Н. В. С. възражение, че правото на строеж на ищцовото дружество е погасено, тъй като строителството е финансирано и извършено от Н. С. , която се явява собственик на търговския обект. Касаторите искат да се отмени решението в атакуваната му част и да се отхвърли предявения иск.
Ответникът по касационните жалба „Б” Е. , гр. С. оспорва същите.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Неоснователен е довода на касаторите за недопустимост на съдебното производство при условията на чл.95, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като липсва изискуемата от правната норма идентичност между страните по настоящото дело и по гр.д. № 280/2001 г. на Разложкия районен съд.
Ищцовото дружество е основало твърдението си за собственост на процесния търговски обект на учредена в негова полза суперфиция. Ответниците са навели възражение, че правото на строеж е било погасено, тъй като е релазирино от Н. С.
Благоевградският окръжен съд е приел, че ищцовото дружество е придобило възмездно право на пристрояване на механа на един етаж със застроена площ около 145 кв.м. до съществуващата сграда в източната и южната част на УПИ ХХ-1156 в кв. 61 по плана на гр. Б., учредено от собственика на терена К. К. с нотариален акт № 2, том ІІ, нот.д. № 240/1999 г. от 2.07.1999 г. С влязло в сила решение е отхвърлен предявения от К. К. против „Б” Е. , гр. С. иск за прогласяване нищожността на договора за суперфиция, поради симулативност, като в хода на това производство /през месец януари 2001 г./ К. К. е прехвърлила едноетажната търговска зала-механа на Н. С. Строежа на сградата е осъществен най-късно към 2002 г., като построеното съставлява самостоятелна сграда от около 130 кв.м. Въз основа на горните факти са изложени съображения, че ищецът е установил собственическите си права върху процесната сграда /механа/, за която му е учредено право на строеж. Счетено е за неоснователно възражението на Н. С. , че правото на строеж е погасено, тъй като е реализирано от друго лице, тъй като от една страна не е доказано именно Н. С. да е финансирала изграждането на обекта, а от друга страна – обстоятелствата кой е финансирал строителството и има ли издадени строителни книжа на друго име са ирелевантни в настоящия спор, тъй като могат да породят само облигационни взаимоотношения.
Посочените изводи на съда са в съответствие с материалния закон. Правото на строеж е самостоятелно вещно право, което изключва приращението на собствеността върху постройката към собствеността върху земята, на която същата е изградена. Като вещно право правото на строеж има абсолютен характер, следва обременения участък земя при прехвърлянето му от собственика на земята, противопоставимо е както на собственика на земята, така и на всяко трето лице и дава възможност на носителя си да построи и притежава собственост върху определен обект, отделно от собствеността на земята. Нормата на чл.67 от ЗС създава особено правило за погасяване на правото на строеж – поради неупражняването му в петгодишен срок. В случая безспорно строителството е реализирано преди изтичането на този срок, поради което хипотезата на чл.67 от ЗС е неприложима. От момента, в който възникне вещното право на строеж само неговия притежател може да притежава собственост върху постройката отделно от земята, тъй като суперфицията изключва приращението по чл.92 от ЗС не само спрямо собственика на земята, а и спрямо всички трети лица. Затова, ако сградата бъде построена от друго лице, а не от носителя на правото на строеж, тя става собственост на последния. В този смисъл правилно въззивният съд е приел, че обстоятелствата на чие име са издадени строителни книжа за процесната сграда и кой е финансирал и осъществил строителството й, са неотносими към настоящия вещноправен спор, а съответно не следва да се обсъждат доводите на касаторите в тази насока.
В обобщение следва, че не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 737 от 26.07.2007 г., постановено по гр.д. № 347 по описа за 2006 г. на Благоевградски окръжен съд в атакуваната му част, с която е уважен предявения иск по чл.108 от ЗС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: