Р Е Ш Е Н И Е
№ 1392
София, 01.12. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 151 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. В. К. против решение № 218 от 19.10.2007 г., постановено по гр.д. № 113 по описа за 2007 г. на Ловешки окръжен съд, граждански състав, с което е оставено в сила решение № 196 от 27.12.2006 г., допълнено с решение от 6.03.2007 г. по гр.д. № 272/2005 г. на Л. районен съд за отхвърляне на предявения от С. В. К. против К. М. Ц., Ц. В. Ц. и П. П. П. иск за установяване правото му на собственост върху УПИ * в кв.54 по плана на с. П., община Л. с площ от 750 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 42 кв.м. и стопанска сграда, при посочени съседи.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите на съда относно твърдяната придобивна давност и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск със законните последици.
Ответниците по касационната жалба К. М. Ц., Ц. В. Ц. и П. П. П. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Ловешкият окръжен съд е приел за установено, че собствеността на имота е придобита от Ц. В. Ц. /Кръстева М. по съпруг/ чрез покупко-продажба по нотариален акт № 15, том І, н.д. № 23/1959 г. С предварителен договор от 16.03.1992 г. Цонка В. Ц. и К. М. Ц. продават имота на А. А. М. и С. Д. М. /които съгласно показанията на първата никога не са живели в имота и нямат нотариален акт за собственост/. С предварителен договор от 19.02.2005 г. имота е продаден от П. С. П. на П. М. П. , а последният и съпругата му Н. С. П. са го продали на С. В. К. с предварителен договор от 8.07.2005 г.
С нотариален акт № 29, том VІ, рег. № 3* н.д. № 478/2005 г. Ц. В. Ц. и К. М. Ц. са прехвърлили собственоста на П. П. П..
Въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик – предварителния договор от 8.07.2005 г. не е обявен за окончателен, а и праводателите му не се легитимират като собственици. Не е установена и претенцията за изтекла десетгодишна придобивна давност, като не може да се присъедини владението на продавачите по предварителния договор, тъй като и те не са собственици на имота, нямат нотариален акт за собственост, нито са го владели непрекъснато повече от 10 години.
Въззивното решение е необосновано, като резултат от необсъждане в съвкупност на представените писмени и гласни доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е проследил хронологията на сключените предварителни договори /без този от 1996 г., с който А. и С. М. са се задължили да прехвърлят собствеността на П. С. П. / и е направил извод, че не е установено непрекъснато десетгодишно давностно владение. Липсва анализ на представените доказателства и кои релевантни за наведеното основание за придобиване на собствеността – придобивна давност – факти са приети за установени. Владението съставлява фактическо състояние на упражняване на фактическа власт върху чужд имот със съзнанието, че е свой и се предполага съгласно презумпцията на чл.69 от ЗС. Следователно с оглед на правната същност на придобивната давност като оригинерен придобивен способ неотносимо дали съществува нотариален акт, удостоверяващ правата, а следва да се прецени налице ли е явно, спокойно и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на десет години, включително и при условията на чл.82 от ЗС. Въззивният съд не е обсъдил представените предварителни договори, поетите с тях, включително и от праводателите Ц. В. Ц. и К. М. Ц., задължения за прехвърляне на собствеността, събраните гласни доказателства и не е изложил съображения кой е упражнявал фактическата власт върху имота и явявал ли се е владелец /лично или чрез друго лице/, поради което изводите, че липсва непрекъснато владение са необосновани и направени в нарушение на процесуалните правила.
В обобщение налице са релевираните основания а касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 218 от 19.10.2007 г., постановено по гр.д. № 113 по описа за 2007 г. на Ловешки окръжен съд, граждански състав.
ВРЪЩА делото на Ловешки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: