Р Е Ш Е Н И Е
№ 1393
София, 01.12. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 243 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. П. против решение № 202 от 11.10.2007 г., постановено по гр.д. № 310 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Видин, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 146/14.05.2007 г. по гр.д. № 34/2007 г. на Белоградчишки районен съд за отхвърляне на предявения от Ж. Г. П. против Г. Ж. Ц. иск по чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ.
В жалбата са изложени твърдения за неправилно приложение на нормата на чл.90а от ЗН, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Г. Ж. Ц. не изразява становище по същата.
Д. л. /сега държавно горско стопанство/ Б. , Р. у. на горите- Б. и Д. „М”, гр. Б. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. от ГПК /отм./, намира следното:
В сезиращата искова молба ищцата Ж е твърдяла, че е единствен наследник по завещание на своята баба Ц. Г. Т. , починала на 8.01.2001 г., която от своя страна е наследила съпруга си Ж. Ц. Ж. , поч.24.02.1960 г.; със заявление № 1* от 29.12.2002 г. ответникът е поискал възстановяване собствеността върху 25 дка гора в землището на с. Р., която гора в действителност е била собственост на неговия баща Ж. Поискала е да се признае за установено по отношение на ответника, че към момента на одържавяването гората е била собственост на Ж. Ц. Ж.
Въззивният съд е приел, че с решение № 753/30.11.2001 г. по гр.д. № 739/2001 г. на Белоградчишкия районен съд е признато, че Г. Ж. Ц., като единствен наследник на баща си Ж е собственик на гора от 25 дка в землището на с. Р.. Въз основа на съдебното решение и по заявление № 1* от 29.12.2001 г. е издадено решение № 14 от 7.02.2003 г., с което е възстановено правото на собственост на Г. Ж. Ц. върху гора от 25 дка в нови реални граници. Със завещание от 14.12.2000 г. Ц. Г. Т. е завещала на своята внучка Ж. Г. П. всичките движими и недвижими имоти, които остават след нейната смърт. Изложени са съображения, че завещанието не поражда права по отношение на процесния имот съгласно чл.90а от ЗН – съставено е през 2000 г., т.е. преди установяване правото на възстановяване на собствеността през 2001 г. и преди възстановяване на собствеността.
Въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователна е тезата на касаторката, че съдът е пренебрегнал факта, че завещанието е универсално, съответно заветника е универсален правоприемник на завещателката и наследява всички нейни права, включително и тези, които е имала от своя наследодател Ж. Нормите на чл.9а, 90а и 91а от Закона за наследството създават специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява след като наследството е открито. В приложното поле на чл.90а от ЗН попадат завещателни разпореждания, съставени след одържавяване на имотите, когато наследството е открито преди възстановяване на собствеността. Касае се за универсални завещания, тъй като завет на имот, който не е възстановен към момента на откриване на наследството, е нищожен на основание чл.19, ал.1 от ЗН. В случая завещанието, на което се позовава касаторката, е съставено след одържавяването на имота и преди признаване правото на възстановяване на собствеността по реда на чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Липсват данни завещателката да е участвала в това производство преди смъртта си, а следователно са налице предпоставките за приложение на чл.90а от ЗН и завещателното разпореждане няма действие по отношение на възстановената гора.
В обобщение следва, че не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 11.10.2007 г., постановено по гр.д. № 310 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Видин, гражданско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: