О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1393
София, 05.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 3920 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. С. чрез адвокат М. Ц. против решение № 285 от 19.02.2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 761/2012 г. Заявено е искане решението да бъде отменено по отношение постановеното от Варненския окръжен съд отхвърляне на предявения от М. К. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 Закон за защита от дискриминация.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация [фирма] не е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Отговор на касационната жалба е постъпил от Д. И. А., която обаче няма качеството на ответник по касация. По отношение на нея с обжалваното решение първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено поради недопустимост на иска. Видно от текста на касационната жалба, същата не съдържа искане по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по насочената срещу Диана Илиева А. претенция, нито в самата жалба се съдържат оплаквания по смисъла на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаещи това произнасяне. При това положение се налага извода, че решението в необжалваната му част е влязло в сила на 05.04.2013 г. и съответно Д.И. А. не следва да бъде конституирана като страна в касационното производство с произтичащото от това необсъждане на изложеното в депозирания от нея отговор на касационната жалба.
По основанията за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са отхвърлени искове, предявени от М. К. С. срещу [фирма] за преустановяване упражняването на дискриминационно поведение от страна на служител на дружеството (Д. И. А.) спрямо ищцата, изразяващо се в определянето на повече отколкото на останалите й колеги дежурства при изпълнение на служебните й задължения и да бъде задължено същото лице да се въздържа от такова занапред спрямо ищцата – чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 Закон за защита от дискриминация.
Първоначално М. К. С. е сезирала Варненския районен съд с претенциите си, насочени срещу Д. И. А.. След постановяване на първоинстанционното решение, в рамките на въззивното производство (с молба от 10.04.2012 г., депозирана в отговор на указания, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК) М. К. С. е насочила претенциите си срещу [фирма].
Преценката на изложението в обстоятелствената част на исковата молба сочи на изначално предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация във връзка с чл. 13, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискриминация. В такава ситуация, с оглед възприетото с т.5 от ТР № 1, прието на 07.11.2013 г., постановено по т.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, констатирайки нередовност на исковата молба, сочеща на правен интерес да се търси защита срещу определено лице (в случая – работодателя), а не срещу друго лице (първоначалният ответник Д. И. А.) въззивната инстанция не следва да се ръководи от загубилите актуалност постановки по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т.гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, а следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Възприетият от въззивния съд подход въпреки това да поеме функциите на първоинстанционен съд сочи на наличие на основание за допускане на касационното обжалване съобразно постановката по т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С оглед необходимостта да се прецени вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване решение № 285 от 19.02.2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 761/2012 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. К. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 Закон за защита от дискриминация.
Държавна такса в случая не се дължи – чл. 75, ал. 2 ЗЗДискриминация.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: