О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1398
София, 17.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1201/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. К. Е. и Е. П. Е. ч. адв. Н, както и по жалба на Л. и Т. Б. срещу решение от 679 от 17.04.2009г по гр.дело № 2486/2007г. на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение №125 от 17.10.2006г по гр.д.5924/2004г на ПРС .
Съображения за допускане до касационно обжалване поддържат касаторите Л. и Т. Б. с довод за основание по чл. чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за легитимацията на ищцовата Ж. в процеса и собствените й права ,при положение че сградата е напълно завършена и всеки член кооператор е бил във владение на своето жилище ,както и по въпроса за допустимо произнесен диспозитив на потвърденото решение . По иск на основание чл. 108 от ЗС е прието, че липсва разпределение по смисъла на закона , решението е в нарушение на ППВС №4/1987г. На следващо място е поставен въпрос може ли да тече придобивна давност , ако фактическият състав на окончателното разпределение не е изпълнен . Приетото с обжалваното решение по този въпрос е в противоречие с цитирана и приложена каузална практика на Върховен касационен съд и основанието по чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК се навежда по горните въпроси .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от касаторите С. К. Е. и Е. П. Е. се посочва процесуалноправният въпрос за недопустимо произнасяне по иск за прогласяване на нищожност на издаден в полза на ответниците констативен нотариален акт . Очевидно в случая съдилищата не са различили видовете недействителност – произнасяне по чл. 431 от ГПК (отм) от основание по чл. 26 от ЗЗД . Искът за нищожност е отхвърлен , но въпреки това и в противоречие с константната практика е прогласена нищожност на нотариалния акт . В подкрепа на довода по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК са приложени съдебни решения на ІV г.о на ВКС, по същия въпрос,но поставен във връзка с права на последващи приобретатели по сделка ,се поддържа и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Допустима и в срок , при наличие на обжалваем интерес , е жалбата на Л. Д. Б. и Т. П. Б. .
Касационната жалба на С. К. Е. и Е. П. Е. не е допустима и следва да се остави без разглеждане. Тя е срещу решението от 17.04.2009г по гр.дело № 2486/2007г. на Пловдивски окръжен съд „ в частта с която е оставено в сила решението на ПРС в частта му, с която (жалбоподателите) са осъдени да предадат владението и отстъпят собствеността на Ж. „Л”. Решение в тази част въззивният съд не е постановявал , тъй като въззивната жалба на С. К. Е. и Е. П. Е. срещу първоинстанционното решение по уважения срещу тях иск е била върната с влязло в сила разпореждане , предвид определение №220 от 06.06.2007г по ч. гр.д. 1048/2007г на ВКС .
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Л. Д. Б. и Т. П. Б. ,по въпроса за съдържанието на потвърдения съдебен диспозитив , в частта, с която се „прогласява нищожността” на нот. акт № №53 т. ІІІ н.д. 453/2002г., по придобивно основание окончателно разпределение на обекти в Ж. за касаторите Б. . В исковата молба , наред с искане за „нищожност и отмяна” на констативен нотариален акт, ищцовата Ж. „Л” гр. П. е предявила положителен иск за собственост , включващ и петитум по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на обект в ЖСК. Касае се за имот ,в последствие прехвърлен на касаторите С. К. Е. и Е. П. Е. по сделка (нот. акт №178 т.ІІІ н.д. 578/2002г), според съда с непроизводен вещноправен ефект предвид липсата на собственост от страна на формално легитимирал се прехвърлител становеното в полза на Ж. вещно право , предмет на отделен (вече влязъл в сила ) диспозитив , е прието от въззивния съд като основание за отмяна на нотариалния акт на Б. , издаден за право им на собственост върху обект в Ж. по чл. 35 ал.2 вр.чл. 28 ал.1 т.6 от ЗЖ. , макар потвърденият диспозитив на Пловдивски районен съд в обжалваната част да е постановен в друг смисъл .
Процесуалният въпрос допустимо по обжалван диспозитив със съдържание „прогласява нищожността „ на нот. акт № №53 т. ІІІ н.д. 453/2002г., когато това е обусловено от приетото в мотивите на първоинстанционното решение „конститутивно действие” на нотариалния акт по чл. 35 ал.2 от ЗЖ. и довод , че се касае за нищожност на фактическия състав , въззивният съд да възприеме , съответно да потвърди решението в тази част като произнесено при основанията на чл. 431 ал.2 от ГПК (отм) спрямо този нотариален акт , Върховен касационен съд приема съображенията за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Поставен е процесуален въпрос , дали като е изложил съображения по смисъла на чл. 431 ал.2 ГПК(отм) за да потвърди диспозитив с който се „прогласява нищожността” на нот. акт № №53 т. ІІІ н.д. 453/2002г., като констатиращ придобивно основание за касаторите Б. по окончателно разпределение на обекти в Ж. , въззивният съд не е нарушил процесуални правила във връзка със служебната си компетентност . При отговора на този въпрос ще се доразвият институти, засегнати още с Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, включително във връзка със спецификата на акта,съставен по реда на чл. 35 от ЗЖ. , спрямо разпоредени законни последици от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото с издаването му материално право .
Макар че доводите в изложението за недопустимо произнасяне за отмяна на констативен нотариален акт за права по чл.35 ал. 2 вр.чл. 28 ал.1 т.6 от ЗЖ. не могат да бъдат състоятелно подкрепени с позоваването на приложените решения от практиката на ВКС ( реш. №2000 по гр.д. 1132/2000г на ВКС ІV г.о , ,реш. № 852 по гр.д. 205/1999г ІІ г.о, произнесени по въпроса за недопустимост от самостоятелен иск за отмяна на нотариален акт по чл. 431 ал.2 от ГПК) , основание за допускане до касационно разглеждане на касационните жалби по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 във връзка с поставения процесуален въпрос, е налице .
Доводите за противоречиво разрешен въпрос , свързан с придобивната давност , Върховен касационен съд не възприема предвид обстоятелството , че отмененият нотариален акт не обективира като основание придобивна давност .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 679 от 17.04.2009г по гр.дело № 2486/2007г. на Пловдивски окръжен съд.
В седмичен срок от съобщението касаторите Л. Д. Б. и Т. П. Б. да внесат тридесет лева държавна такса .
Оставя без разглеждане касационната жалба на С. К. Е. и Е. П. Е. срещу решение от 679 от 17.04.2009г по гр.дело № 2486/2007г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението в тази част подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението , пред друг състав на ВКС
След внасяне на такса по сметка на ВКС да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .