Р Е Ш Е Н И Е
№14
София, 10.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 329 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а б.“б“ и сл. ГПК (отм.) вр.§ 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. Д. , легитимираща се като управител и едноличен собственик на „Лилов-Н“Е. срещу решението от 02.01.2008 год. по т.д. № 627/2007 год. на Софийския апелативен съд. С него въззивният съд е оставил в сила решението от 22.06.2006 год. по ф.д. № 126/2006 год. на Софийски градски съд – ф.о. С него е бил уважен предявеният от Н. Н. Л. срещу „Лилов-Н“Е. и иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК.
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима по смисъла на чл.218в ал.1 ГПК.
Касаторът се позовава на всички основания по чл.218б ал.1 б.“в“ ГПК, като до голяма степен жалбата е бланкетна.
Ответникът по касация Н. Л. не изразява становище по жалбата.
Като взе предвид жалбата, извърши проверка съгласно чл.218ж ал.1 предл.1 ГПК на основанията за касиране на въззивното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е неоснователна.
П. е иск с правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК.
Към 17.01.2006 год. съдружници в „Лилов-Н“ООД са били Н. Л. и З. А. Твърдението по исковата молба на Л. е, че с решение на общото събрание от 17.01.2006 год. Александров е бил освободен като управител на дружеството и това обстоятелство е вписано в търговския регистър с решение № 5/27.01.2006 год. по ф.д. № 8735/1997 год. на Софийски градски съд. С решение на общото събрание от 01.03.2006 год. Александров е изключен и като съдружник и това обстоятелство е вписано с регистърно решение № 6/07.03.2006 год. по ф.д. № 8735/97 год. на СГС.правител и едноличен собственик на капитала е останал Н. Л.
Независимо от това, със заявление от 20.03.2006 год. изключеният съдружник З. А. , легитимиращ се като управител на дружеството е поискал да бъде вписано изключването на Л. като съдружник и освобождаването му като управител, съобразно решение на ОС от 09.03.2006 год. Същият състав на регистърния съд е счел искането за допустимо и законосъобразно и с решение № 7/28.03.2006 год. е вписал заявените промени в търговския регистър.
Позовавайки се на недопустимост на това вписване, заявено от нелегитимирано лице, Н. Л. е предявил настоящият иск.
В хода на съдебното производство е установено, че А. е поискал преместване на седалището на дружеството в гр. В. и съставът на СГС е вписал това. Варненският окръжен съд с последователни решения е вписал прехвърлянето на всички дружествени дялове от А. на И. К. и от И. К. – на Б. Д. Представено е и невлязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл.74 ТЗ на А. за отмяна на решенията на ОС от 17.12.2005 год. и от 17.01.2007 год.
Софийски градски съд е счел иска за основателен. Сезиран с въззивната жалба на „Лилов-Н“Е. , представлявано от Д. , Софийски апелативен съд също се е позовал на недопустимост на вписването, поради нарушаването на чл.494 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
Без значение за настоящия спор е обстоятелството, че след процесното вписване, А. е предприел промяна на седалището и прехвърляне на дружествени дялове. Предмет на установяване в това производство е допустимост/недопустимост на вписването към момента в който е извършено. Не се касае до спор с трети лица (каквато е била Б. Д. към онзи момент), а до наличието на представителна власт да бъде заявено искането за вписване на промени по партидата на дружеството и оттук – отразяването на тези промени в търговския регистър.
Правилна е преценката на въззивния съд, че към момента на депозирането на заявлението на А. за вписване на промени, той не е имал качеството на представляващ дружеството. Не е имал и качеството на съдружник към 09.03.2006 год., поради което се поставя въпроса и за съществуване на обстоятелството, вписването на което поискал да бъде отразено в регистъра. Такъв иск, обаче, не е предявен. Правилно съдилищата са преценили, че са сезирани с иск за установяване недопустимост на вписването и този иск е основателен.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение с което искът е приет за основателен е правилно и не следва да бъде касирано и ВКС. Доказателства за направени от ответника разноски не са представени и такива не се присъждат.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решението от 02.01.2008 год. по т.д. № 627/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.