3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№14
Гр.София,15.01.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1186 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма]/н./, [населено място] и Н, [населено място] срещу решение от 20.07.2011г., постановено по т.д.№ 562/2011г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 149/03.02.2011г. по гр.д.№ 40/09г. на Хасковския окръжен съд и е признато за установено по отношение на касатора, че има съществуващо и неприето вземане, предявено в производство по несъстоятелност с молба от 11.02.2008г., произтичащо от публични задължения и държавна такси за главница в размер на 64964.16 лв. и изтекли лихви от периода на възникване на всяко публично задължение до датата на предявяване на вземането в размер на 416768.56 лв. и е отхвърлен искът за главницата до предявения размер от 86190.57 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че положителният установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ е основателен и доказан съобразно със заключението на вещото лице от 16.04.2010г. – вариант първи и е уважил същия частично за главницата и изцяло за лихвите.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът [фирма] /н./поставя въпросите за задълженията на съда да мотивира изводите си защо възприема определен вариант на заключението на вещото лице и за посочване в диспозитива на съдебното решение на произхода на всяко вземане и периода на дължимостта на присъдените лихви, за компетентността на Н да предявява в производството по несъстоятелност на общински вземания и за задължението на съда да се произнесе по направено от страната възражение за давност. Сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въпросите за мотивиране на съдебния акт и материалноправната легитимация на ищеца по иска, са относими към правилността на въззивния съд и не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въпросът за произнасяне от въззивния съд по всяко едно от предявените вземания в диспозитива на решението, налага преценка за допустимостта на обжалвания акт. Съгласно представеното с изложението решение № 662/24.03.2010г. по т.д.№ 543/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност, като по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
Касаторът Н…. въвежда въпроси за задълженията на съда да обсъди всички приети по делото доказателства, да изложи аргументи за приемането или неприемането на определени факти за доказани и за възприемане на заключението на вещото лице. Тези въпроси не са свързани с посочване на конкретните необсъдени по делото доказателства, но предвид произнасянето от въззивния съд с общи мотиви и общ диспозитив по всички вземания, то същите не биха били от значение при допустимост на обжалваното решение. Касационното обжалване следва да се допусне и в частта за отхвърляне на иска за главницата за проверка на допустимостта на въззивния акт.
Съгласно чл.694, ал.2 ГПК предварително внасяне на държавна такса не се дължи.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2011г., постановено по т.д.№ 562/2011г. от Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председател на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: