Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. София 10.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 6 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 3356 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата Б. К. С., чрез адв. Г. Д. срещу решение № 37/13.01.2014 г. по в.гр.дело № 889/2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 854/01.08.2013 г. по гр.дело № 1954/2013 г. на Пернишкия районен съд, с което са определени на осн.чл.128,ал.1 СК мерки на лични отношения на Р. Н. М. и Й. В. М., двамата от [населено място] с техния внук Й. Н. М., [дата на раждане] , живущ в [населено място],[жк]както следва – до навършване на 3-годишна възраст на детето Р. Н. М. и Й. В. М. да виждат и вземат детето всяка трета събота от месеца от 10.00 ч. до 13.00 ч, като личните контакти с бабата и дядото се осъществяват на територията на [населено място], както и извън това време по споразумение между страните, след навършване на 3-годишна възраст на детето Р. и Й. М. да виждат и вземат детето всяка трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], както и десет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката Б. К. С., както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае, като е постановено, че за осъществяване на мерките на лични отношения Р. и Й. М. имат задължение в началото на всеки от така определените периоди да взимат детето от дома на майката и да го връщат там в края на всеки период.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В съдебно заседание същото становище е мотивирано подробно.
Ответниците по жалбата Р. Н. М. и Й. В. М., чрез адв. Ил.К. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседание, чрез адв.Б. е изразено становище за оставяне в сила на въззивното решение, като правилно
Ответникът по жалбата Н. Й. М. не е изразил становище по жалбата.
С определение № 44/12.01.2015 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос за значението на обстоятелството, а именно постоянното местоживеене на бабата и дядото е в населено място, различно от населеното място, в което е постоянното местоживеене на детето при преценка интереса на детето, което е малолетно, когато се определят мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл.128,ал.1 СК от бабата и дядото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.128, ал.1 СК от Р. Н. М. и Й. В. М..
От фактическа страна е установено, че Й. Н. М. – [дата на раждане] е дете на ответниците по иска Н. Й. М. и Б. К. С.. Прието е, че ищците Й. и Р. М. са родители на ответника Н. Й. М.. Прието е, че детето Й. М. е записано в ОДЗ в [населено място] в група от месеца септември и следва да постъпи в периода 01.09.2013 г. до 15.09.2013 г.
Възоснова на приложени по делото писмени доказателства и изготвен социален доклад е прието, че ищците живеят в [населено място] в едноетажна къща, състояща се от 4 стаи и прилежащ санитарен възел, което е обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, че битовите и санитарно-хигиенни условия са добри и дават възможност за отглеждане на дете. Посочил е, че жилището, в което живее семейството на ищците е в близост до центъра на [населено място] и до парка, че ищците са пенсионери и разчитат на постоянни доходи от пенсия, като са педагози по професия. Прието е, че съобразно социалния доклад ищците са силно привързани към внука си и имат възможност да пътуват до [населено място], от където да го вземат и да го връщат.
Въззивният съд е взел предвид становището на социалния работник и е приел, че малолетното дете, което живее с майката в [населено място] борави с по-беден речников запас, което не е забавяне на неговото нервно психическо развитие, че това се дължи на възрастта му. Посочил е, че майката Б. С. не работи и поради това, че детето не посещава детска градина го отглежда, че детето е изключително привързано към майката, че последната няма собствени доходи, че се издържа с помощта на майка си и брат си.
За отношението на ищците към малолетното дете, условията в жилището на същите са възприети показания на разпитан по делото свидетел – св.Х. – дъщеря на ищците.
От правна страна съдът е приел, че режимът на лични отношения на малолетния Й. Н. М. – [дата на раждане] с ищците Р. и Й. М. – негови баба и дядо, определен с решението на първоинстанционния съд е в интерес на детето. Режимът е определен както следва – Р. и Й. М. да виждат и вземат детето всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 ч. , като личните контакти с бабата и дядото се осъществяват на територията на [населено място], както и извън това време по споразумение между страните, а след навършване на 3-годишна възраст на детето бабата и дядото да го виждат и вземат детето всяка трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], както и десет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката Б. С., както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае.
Прието е, че съобразно установените по делото факти и обстоятелства контактът на малолетния Й. М. с ищците – негови баба и дядо няма да препятства нормалното му възпитание и развитие, че такъв контакт е полезен за изграждане на собствената му идентичност и на чувството за родова и семейна принадлежност. Прието е, че за правилното физическо, психическо, емоционално и духовно израстване на детето е необходимо същото освен грижите на своите родители, да получава и грижите и любовта на своите баба и дядо.
Въззивният съд е приел, че конкретно определените от районния съд мерки на лични отношения са съобразени с установените по делото обстоятелства, както и с изготвените социални доклади и обхващат обстоятелствата по & 1, т.5 от Закона за закрила на детето. Прието е, че тези мерки са съобразени с възрастта на детето, че правилно е приет от районния съд диференциран подход, при който режимът на лични отношения на детето с неговите баба и дядо следва да бъде съобразен с постепенното свикване с промяната в неговия начин на живот и, че е необходим плавен преход при осъществяване на личните отношения.
При тези съображения въззивният съд е направил извода за законосъобразност на първоинстанционното решение и го е потвърдил, като съответно е препратил и към мотивите на този съд на основание чл.272 ГПК.
По правния въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл.128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието”интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл.59,ал.4 СК, вр.чл.124, чл.125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителски права работи, че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
По касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон – чл.128,ал.1 СК и пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето.
По делото е установено, че Й. Н. М., [дата на раждане] е дете на ответниците по иска Н. Й. М. и Б. К. С.. Ищците Й. В. М. и Р. Н. М. са родители на ответника Н. Й. М.. Установено е също, че детето Й. М. е записано в ОДЗ в [населено място] в група от месеца септември и следва да постъпи в периода 01.09.2013 г. до 15.09.2013 г.
Установено е въз основа на изготвен социален доклад и приложените писмени доказателства, че ищците живеят в [населено място] в едноетажна къща, състояща се от 4 стаи и прилежащ санитарен възел, което е обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, че битовите и санитарно-хигиенни условия са добри и дават възможност за отглеждане на дете. Жилището, в което живее семейството на ищците е в близост до центъра на [населено място] и до парка, ищците са пенсионери и разчитат на постоянни доходи от пенсия, като са педагози по професия. Според данните от социалния доклад ищците са силно привързани към внука си, че имат желание да го виждат и имат възможност да пътуват до [населено място], от където да го вземат и да го връщат.
Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] е изразила становище, че следва да се определи такъв режим на лични отношения между ищците и техния внук, който да е съобразен с възрастта на детето. Социален работник е изслушан и в съдебно заседание пред районния съд и е изразил становище, че при посещение на дома на ответницата – жалбоподател Б. С. е констатирано, че детето говори, но борави с по-беден речников запас, което не представлява забавяне в неговото нервно психическо развитие, тъй като има смисъл в това което показва и това което изговаря относно даден предмет, че не може да се направи извод за забавяне интелектуалното развитие на детето, поради това, че речникът му е по-беден, което се дължи на възрастта му. Посочил е, че майката Б. С. не работи и поради това, че детето не посещава детска градина го отглежда, че детето е изключително привързано към майката, че последната няма собствени доходи, че се издържа с помощта на майка си и брат си.
От показанията на свидетелката Х. дъщеря на ищците е установено, че ищците нямат възможност да контактуват с внучето си, че имат желание и възможност да се грижат за него. От същите показания е установено, че свидетелката има две деца – дъщеря на 6 години и половина и син на 10 години, че при отглеждането на децата родителите й са помагали, че имат традиция да се събират по празници – семейни или национални и тъй като имат и други баба и дядо уважават едните и другите, разменят си подаръци, правят общи обеди и вечери. Според същите показания при общите семейни събирания им е мъчно, че рядко виждат Й., че ищците добре познават хранителния режим на всяко дете, че при раждането на Й. всички много се вълнували.
Ищците са изслушани в съдебно заседание и са заявили, че искат, когато идват в [населено място] да могат да виждат внучето си и за определен период от време да могат да го водят в [населено място].
Ищцата Б. С. е изслушана в съдебно заседание и е заявила, че никога не е възпрепятствала ищците да виждат детето, че когато са идвали в [населено място] са били поканени в дома, в който живее, но те отказвали да влязат, че за момента няма да е спокойна детето да бъде взимано от ищците в [населено място], тъй като заспива само с нея. Според същото становище майката на С. непрекъснато е около детето и когато се налага ищцата да остави детето на майка си същото не може да заспи. Изразила е становище, че детето не би се чувствало спокойно ако посещава ищците.
В писмен отговор по предявения иск ответникът и баща на детето Н. Й. М. е изразил становище, че подкрепя изцяло направеното от ищците искане за определяне режим на лични отношения с детето Й. в рамките на 9 дни в края на всеки месец, както и един месец през лятото. Безспорно установено е по делото, че бащата на детето живее постоянно в САЩ.
Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на детето Й. М. изискват да бъде определен режим на лични отношения между него и ищците, които са му баба и дядо по бащина линия. Според настоящия съдебен състав режима на лични отношения на ищците с техния внук няма да възпрепятства нормалното му физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищците същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина. Освен това по делото са налице данни, че битовите условия в дома на ищците са подходящи за отглеждане на дете, че ищците са пенсионери, но са педагози по професия със знания и опит, които ще допринесат за правилното развитие и възпитание на детето.
Относно режима на лични отношения на детето Й. М. с ищците съдът взема предвид възрастта на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, способността на ищците да се грижат за него, обстоятелството, че постоянното местоживеене на детето е в населено място, различно от постоянното местоживеене на ищците. Постоянното местоживеене на детето е в [населено място], а това на ищците в [населено място], обстоятелството, че ищците имат възможност да пътуват до [населено място], за да виждат и вземат детето и да го връщат отново при майката. При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с поискания режим в исковата молба и преценява, че същият с оглед на установените обстоятелства по делото не е в интерес на детето.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че за период от време от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение контактите между ищците и детето Й. М. следва да се осъществяват всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа на територията на [населено място]. Този период е необходим, за да може детето да приеме и привикне към тази промяна в начина му на живот. След изтичане на посочения период от време ищците следва да имат възможност да виждат и вземат детето всяка трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], както и 14 дни пред лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката на детето. При тези срещи ищците следва да вземат и връщат детето от и до дома на майката.
При тези съображения съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени, като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се определят посочените мерки на лични отношения на ищците с малолетното дете Й. М..
С оглед изхода на спора съдът преценява, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях, тъй като е дадено разрешение в обща полза.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 37/13.01.2014 г. по в.гр.дело № 889/2013 г. на Пернишкия окръжен съд и вместо отменената част постановява
Определя на основание чл.128 СК мерки на лични отношения на Р. Н. М. ЕГН [ЕГН] и Й. В. М. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] техния внук Й. Н. М., [дата на раждане] , ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място],[жк], [улица] както следва
За период от време от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение Р. Н. М. и Й. В. М. да виждат и вземат детето всяка трета събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, като личните контакти с бабата и дядото се осъществяват на територията на [населено място], както и извън това време по споразумение между страните.
След изтичане на посочения период от време Р. Н. М. и Й. В. М. да виждат и вземат детето Й. В. М. всяка трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата и дядото в [населено място], [улица], както и 14/четиринадесет/ дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката Б. К. С. ЕГН [ЕГН], както и извън това време по споразумение между страните и когато детето пожелае.
За осъществяване на мерките на лични отношения Р. Н. М. и Й. В. М. имат задължение в началото на всеки от посочените периоди да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края на всеки период.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: