Решение №140 от по гр. дело №704/704 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 140
 
гр.София, 15. 02.  2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на  осемнадесети януари   две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:     КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 1367/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 122 от 16.03.2009 год., постановено по в.гр.дело № 30/2009 год. по описа на Б. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 1* от 19.11.2008 год. по гр.дело № 511/2007 год. на П. районен съд, спорът е решен по същество като е осъдена М. В. С. от гр. С. обл. Пазарджик, ул.”Г” № 94 да заплати на Е. В. К. и Н. П. К. и двамата от гр. С., обл. Пазарджик, ул.”В” № 15 общо сумата 4 611,38 лева /четири хиляди шестстотин и единадесет лева + 0,38 ст./ за уравнение на дела им.
Недоволен от въззивното решение в обжалваната му част е касаторът М. В. С., представлявана от адвокат С от П. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е присъдено парично уравнение на дяловете в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд, която прилага.
Обжалвано е и решение № 243 от 21.05.2009 год. по същото дело на същия съд в частта, с която е отхвърлена молбата на Е. В. К. и Н. П. К. и двамата с адрес: гр. С., ул.”В” № 15, подадена чрез пълномощника им адв. Г от САК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 122/16.03.2009 год., постановено по в.гр.дело № 30/2009 год. по описа на П. ОС в следния смисъл: да се чете „… ОСЪЖДА М. В. С.… общо сумата 2305,56 лева…”, вместо както е записано „… ОСЪЖДА М. В. С.… общо сумата 4 611,38 лева…”.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Е. В. К. и Н. П. К., представлявани от адвокат П от Софийската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване понеже въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
От касаторите Е. В. К. и Н. П. К. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване по касационната жалба на М. В. С..
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, спорът е решен по същество като е извършена съдебна делба на процесните недвижими имоти намира, че касационните жалби са допустими и редовни.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 122 на 16.03.2009 год. и решение № 243 от 21.05.2009 год., двете по в.гр.дело № 30/2009 год.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на І гражданско отделение за насрочване с призоваване на страните.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top