2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1407
гр. София, 09.12. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4907 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. срещу решение № 77/22.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 84/2014 г. на Разградския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 158/27.12.2013 г. по гр. дело № 366/2013 г. на Кубратския районен съд, частично е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между тях, че тя не дължи на ответника разликата над сумата 5 653.64 лв. до пълния размер на иска от 11 176.06 лв., представляваща, начислена в резултат на корекция на сметка на потребителя, стойност на електрическа енергия за периода 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., за обект, находящ се в [населено място], общ. Завет, за която е издадена фактура № [ЕГН]/31.07.2013 г.; като в тежест на жалбоподателката са възложени разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) четири правни въпроса: 1) следва ли въззивният съд да обсъди всички факти и обстоятелства, както и да изложи мотиви относно възраженията, наведени с отговора на въззивната жалба; 2) след измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата разпоредба – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба; 3) за кого е доказателствената тежест – за ищеца-потребител или за ответника-доставчик, при предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на парична сума, начислена в резултат на корекция на сметка на потребителя, относно установяване на обстоятелството дали реално е доставена и потребена електрическа енергия, както и за установяване на вината на ищеца-потребител за неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ); и 4) следва ли да се установи началният момент, от който СТИ не измерва или измерва неточно електрическата енергия, за да се приложи корекционна процедура от страна на доставчика, и в противоречие с чл. 82 от ЗЗД ли е неустановяването на този начален момент. Жалбоподателката навежда допълнителните основания по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първият въпрос – в противоречие с т. 19 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по търг. дело № 1106/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 166/15.07.2013 г. по гр. дело № 1285/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 198/08.01.2014 г. по гр. дело № 1619/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 120/04.04.2013 г. по гр. дело № 964/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 38/29.03.2011 г. по гр. дело № 1276/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; а останалите три правни въпроса – в противоречие с решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 189/11.04.2011 г. по търг. дело № 39/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 104/05.07.2010 г. по гр. дело № 885/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 79/11.05.2011 г. по търг. дело № 582/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. По отношение на последните три правни въпроса жалбоподателката навежда и допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като излага доводи, че тези правни въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище за неоснователност на същата.
За да постанови, обжалваната отхвърлителна част на решението си, в мотивите към него въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел, че процесното, оспорено от жалбоподателката-ищца вземане, начислено като корекция в цената, дължима за реално доставена и консумирана от нея електроенергия, е за периода 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., т.е. – корекцията е извършена от ответното електроснабдително предприятие при действието на влезлите в сила на 17.07.2012 г. изменения на ЗЕ. Окръжният съд е приел и че с това, действащо през процесния период законодателство, при наличие на предвидените в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ предпоставки, е предоставена възможност на крайния снабдител на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минало време. Въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено вмешателство в работата на електромера на ищцата-абонат, вследствие на което СТИ е отчитало по-малко от реално консумираното количество ел. енергия, както и че това сочи на предпоставките на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ, която разпоредба – в редакцията си към датата на проверката, според съда предоставя в полза на ответното дружество правото да коригира сметката на жалбоподателката за миналия период от време. Изложени са и съображения, че потребяването на ел. енергия от страна на последната е извършено не без основание, а в рамките на съществуващо правоотношение по продажба на електроенергия, както и че ответното дружество е изпълнило задължението си да доставя ел. енергия на ищцата-абонат, а последната от своя страна дължи заплащане на действително потребеното количество ел. енергия, установено с показанията на СТИ. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, въззивният съд е приел за установено, че ищцата-абонат е потребила електроенергия в количество, различно от отчетеното, при установената грешка в измерването, както и че по отношение на ползваните съоръжения по доставка и отчитане на тази ел. енергия е налице външно вмешателство, извън законовите технически правила и норми, предвид което съдът е достигнал до изводи, че действията на жалбоподателката-ищца са неправомерни, както и че тя дължи заплащането на потребената ел. енергия. Окръжният съд е приел, че размерът на това задължение е установен служебно от ответното дружество в съответствие с „одобрените от ДКЕВР правила за измерване” (без посочване кога са приети и влезли в сила) и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ, на база реално доставеното и ползвано през този период количество ел. енергия. Прието е и че „според одобрената от ДКЕВР методика”, корекцията може да бъде извършена за период от не повече от 180 дни, считано от датата на констатираната в измерването грешка, както и че изчисляването на потребената ел. енергия е на база половината от пропусквателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроснабдителната мрежа, при всекидневното й 8-часово ползване за потребителски нужди. Въззивният съд е намерил, че в случая сметката на жалбоподателката е коригирана от ответното дружество съобразно тези изисквания – при констатирана на 18.06.2012 г. неизмерена ел. енергия, поради неправомерно вмешателство в подвързването на съоръжението; сметката е коригирана за период от 180 дни, при математическа точност на изчисленията; както и че извършената корекция е сведена до знанието на абоната „по предвидения за това в чл. 24 и сл. от договора ред, към приложението на който препращат влезлите в сила на 17.07.2012 г. изменения на ЗЕ”. В тази връзка отново е изложено становище, че с тези последни изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметка е изрично уредено чрез препратките на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ към правилата на ДКЕВР и на чл. 98а от ЗЕ – към общите условия. Прието е и че по аргумент от чл. 98а от ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди на абоната, като съдът е счел, че то е винаги такова, когато не е извършено по предписанията на енергопреносното предприятие, вината на ползвателя се презюмира като основание за предвидената в полза на крайния снабдител възможност за коригиране на сметката; респ. – прието е, че доказването, че не абонатът е този, който е виновен за вмешателството в СТИ, е в негова тежест. Въззивният съд е възприел и допълнителното заключение на експертизата (изготвено въз основа на представен от ищцата и неоспорен от ответника, опис на консумиращите ел. енергия устройства в обекта) и е приел за установено, че количеството на реалната консумация на ел. енергия, при среднодневно 8-часово ползване за битови нужди от консумиращите ел. енергия устройства за процесния период 21.12.2012 г. – 18.06.2013 г., е 2 677 кWh и възлиза на стойност 5 522.42 лв. С оглед на това е изведен и крайният извод по делото, че по издадената фактура № [ЕГН]/31.07.2013 г. за този процесен период, ищцата не дължи сумата 5 653.64 лв., но дължи останалата част от начисления като корекция на сметка размер, а именно – сумата 5 522.42 лв. (разликата до 11 176.06 лв.), за която предявеният по делото иск следва да се отхвърли.
При така изложените мотиви от въззивния съд, вторият изведен в изложението на жалбоподателката материалноправен въпрос по приложението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – в редакцията на разпоредбите след измененията им (ДВ, бр. 54/2012 г.), в сила от 17.07.2012 г., несъмнено представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваната част от въззивното решение. Окръжният съд е възприел положително разрешение на този правен въпрос, което е обуславящо решаващите и крайния му извод по делото, респ. – от съществено значение е за крайния изход на съдебния спор.
По отношение на този правен въпрос не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Посочените от жалбоподателката четири решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, са израз на трайно установената задължителна практика на ВКС, която възприема становище в обратен смисъл, а именно – че не съществува законово основание за доставчика за електрическа енергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период, но при действието на законодателството преди визираното във въпроса изменение на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., което е изтъкнато в решение № 200/30.12.2013 г. по търг. дело № 983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС. С оглед на това, не може да се приеме нито, че тази константна задължителна практика на ВКС, формирана при предходната законодателна уредба, дава отговор на този изведен от жалбоподателката материалноправен въпрос (втори по ред в изложението й), в който е визирана именно промяната в законодателството, нито че обжалваното въззивно решение е в противоречие с тази практика на ВКС.
От друга страна, създаването на задължителна практика на ВКС по този материалноправен въпрос, по който липсва такава, би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон – ЗЕ, с оглед визираните във въпроса изменения в него. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв правен въпрос е спорен, според точния смисъл на закона – след изменениета, респ. би допринесло и за развитието на правото, т.е. налице е наведеното от жалбоподателката допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл са и т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Останалите правни въпроси, изведени в изложението на жалбоподателката, също са обуславящи правните изводи на въззивния съд относно обжалваната част от решението му, но те биха били от значение за крайния изход на правния спор по делото, единствено ако се възприеме положителното разрешение на обсъдения по-горе материалноправен съд, дадено с обжалвания акт. С оглед на това, тези три правни въпроса в случая не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като до тяхното разрешаване би се стигнало не във всички случаи, а – в зависимост от отговора на въпроса, по който вече беше прието, че касационно обжалване следва да се допусне. Поради това, разрешение на тези три правни въпроса в случая може да се даде – ако това е необходимо, не с тълкувателната част от решението по чл. 290 от ГПК, а с частта му относно основателността на касационната жалба, евентуално – при разрешаването по същество на правния спор по делото от касационната инстанция.
В заключение, касационното обжалване по делото следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, само по следния материалноправен въпрос: след измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от ДКЕВР правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 110.45 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 77/22.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 84/2014 г. на Разградския окръжен съд, – в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният по делото отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за разликата над сумата 5 653.64 лв. до пълния размер на иска от 11 176.06 лв. и относно разноските по делото;
УКАЗВА на жалбоподателката Г. Х. С. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 110.45 лв.; в противен случай касационната й жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения едноседмичен срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.