О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
София, 14.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1056 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. И. И. и Б. И. П., чрез пълномощника им адвокат С. С., против решение № 545 от 23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3220 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е оставено в сила решение № 33 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 3672/2006 г. на Районен съд-Пловдив за осъждане на К. И. И. и Б. И. П. да предадат на Н. И. П. владението върху целия приземен първи етаж от описаната жилищна сграда и да му заплатят обезщетение за лишаване от ползването в периода 13.06.2006 г. – 4.12.2006 т. в размер на 693 лв.
Ответникът по жалбата Н. И. П. не оспорва, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение в атакуваното му част е постановено по предявения от Н. И. П. ревандикационен иск по отношение на първия приземен етаж от жилищна сграда и иск за заплащане обезщетение за лишаване от ползването му. Ответниците са навели възражение, че са придобили по давност вещното право на ползване върху процесния етаж. Въззивният съд е приел исковете за основателни, тъй като ищецът се легитимира като собственик с нотариален акт № 110/1996 г., като правото на ползване, запазено от прехвърлителя, се е погасило със смъртта му през 2004 г., а претенцията на ответниците, касаеща придобиване по давност на вещното право на ползване е отхвърлена с влязло в сила решение по гр.д. № 3358/2006 г. на П. районен съд, преюдициално за настоящото дело, което е било спряно до приключването му.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като въззивният съд е обосновал извода си за наличие на влязло в сила решение на доказателство, което не е приемано по делото, което противоречи на практиката по решение № 2375 от 22.07.1981 г. по гр.д. № 1861/81 г., ІІ г.о. С посоченото решение е прието, че съдът не може да се позовава на доказателства, които не са допуснати и събрани по съответния ред. В настоящия случай по делото липсва определение на съда за приемане сред доказателствения материал на влязло в сила решение по гр.д. № 3358/2006 г. на П. районен съд, с което да е отхвърлен иск на настоящите касатори за придобиване по давност на вещното право на ползване, т.е. налице е противоречиво разрешаван процесуално правен въпрос относно доказателствата, въз основа на които съдът може да изгради вътрешното си убеждение, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Останалите поставени въпроси – относно задължението от изложените от съда съображения да е видно какво е приел за установено и на какви доказателства се основава; следва ли в мотивите на съдебното решение да се посочват ясно и точно доказателствата, върху които съдът формира вътрешното си убеждение или това убеждение може да се обосновава без да се уточни кои са доказателствата и къде са налични; по тълкуването на чл.237 ГПК и чл.149, ал.2 ГПК – или са неотносими към въпросите по които се е произнесъл въззивния съд или към процесуалния ред, по който е гледано делото, а именно ГПК от 1952 г.-отм.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по предявения ревандикационен иск, а доколкото изхода по този иск е обуславящ за основателността на изхода по спора за присъждане обезщетение за лишаване от ползване, то и обусловения иск следва да бъде допуснат до касационно обжалване независимо от цената си.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545 от 23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 3220 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Пловдив в атакуваната му от К. И. И. и Б. И. П. част.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 125.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: