О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 141
София, 03.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари……..……………………
две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 5806/2015 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Д. С. Г. от София, чрез пълномощника си адв. П. Б. от АК-Перник, е подал касационна жалба срещу решение № 1138 от 17.02.2015 година по гр.д. № 4410/2014 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-91-181 от 18.10.13 г. по гр.д. № 2203/13 г. на Софийския районен съд, 91 състав, в частта относно режима на лични отношения на касатора с малолетния му син А. Г., както и в частта за издръжката. С него родителските права по отношение на детето са предоставени на майката Т. И. Н. от София, като режима на лични контакти на детето с бащата е определен както следва: да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 17.00 часа, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Касаторът е осъден да заплаща месечна издръжка от 350 лева, считано от м.06.2013 г., като въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.143 СК. В жалбата са развити подробни касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – касаторът се позовава на допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопризводствени правила и необоснованост на решението.
Ответницата Т. И. Н. от София, чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-София, оспорва жалбата с писмен отговор и възражение. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по същество.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради следното:
В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси, които ВКС да може да обсъди в контекста на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В него се съдържат твърдения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност, като са приповторени обстойните оплаквания от касационната жалба по съществото на правния спор. Твърди се, че въззивният съд е трябвало служебно да се произнесе по въпроса кой режим на осъществяване на правата на детето А. по чл.9 от Конвенцията за правата на детето и чл.24 от Хартата на основните права на Европейския съюз е в негов най-добър интерес. Според касатора съдът не се е произнесъл по искането за споделено упражняване на родителските права или т.н. „споделено родителство”, въпреки че и у нас то вече се прилага от съдилищата – представя две решения на районни съдилища /№ 2124 от 13.12.2013 г. по гр.д. № 5430/2013 г. на Русенския районен съд и № 1038 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 15265/2012 г. на Варненския районен съд, 9 състав, за които няма данни да са влезли в сила/.
За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. Освен липсата на правни въпроси в изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само текстово изписване на нормата на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е посочено с какво решителните мотиви на въззивното решение противоречат на задължителни актове на ВКС, нито може да се обоснове наличие на противоречива практика на съдилищата, тъй като не са представени окончателни съдебни актове. Не се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока, в какъвто смисъл са разясненията, дадени по приложението на т.1 и 2 на чл.280, ал.1 ГПК в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Независимо от това следва да се има предвид, че по въпросите на т.н. „споделено родителство” въззивният съд е изложил подробни съображения, като е посочил, че то не е уредено в нашия материален закон и упражняването му може да се допусне само при наличие на съгласие между родителите, каквото в случая няма. Основен негов аргумент е и това, че касаторът-ответник не е направил такова искане своевременно, а тъкмо обратно – в производството пред районния съд не се е противопоставил на искането на майката за упражняването на родителските права и в тази насока са събраните по делото доказателства, вкл. приетите експертни заключения и становища. Съдът не е имал основание да откаже предоставяне на родителските права на майката, тъй като тя притежава несъмнен родителски капацитет и се грижи добре за роденото от съжителството на страните малолетно дете А..
Поради липса на искане съдът не присъжда разноски в полза на ответницата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1138 от 17.02.2015 година по гр.д. № 4410/2014 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.