3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
С., 10.03. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 733 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Д. Т. срещу тази част от Решение № 429 от 20.04.2010 год. по гр.д.№ 383/2009 год. на П. апелативен съд с която е отменено решението от 23.02.2009 год. по гр.д.№ 500/2008 год. на П. окръжен съд и е бил уважен до размера на 11132 лв. предявеният от ЗД[фирма] срещу Х. Т. иск с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ, ведно със законната лихва и разноски. Уважен е до размера на 3757 лв. обективно евентуално съединеният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава за периода от плащането към третото неучастващо лице [фирма] и до датата на исковата молба.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице всички предпоставки на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ.
Претенцията на ЗД[фирма] по ИМ, депозирана на 02.08.2007 год. срещу Х. Т. е за възстановяване на изплатено от него обезщетение по договор за застраховка „А.“ на третото неучастващо лице [фирма]. В резултат на настъпило на 06.10.2003 год. ПТП е било причинено увреждане на SUV „Toyota Land Cruiser“ с ДК № С 5338 КХ, собственост на [фирма] с водач Й. Р. Кифов. Увреждането е причинено от сблъсък с ППС с животинска тяга – каруца с кон със собственик и водач Х. Д. Т.. Безспорно е, че ЗД[фирма] е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 15901.83 лв. на собственика на застрахования при него SUV, поради което е предявил срещу виновния водач Х. Т. иск правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение. Претендирано е и обезщетение за забава за 3-годишния срок, предхождащ ИМ, като поканата за плащане към Т. е била отправена на 19.12.2003 год.
Спорен пред инстанциите по същество е бил механизмът на ПТП и оттам – щетите по автомобила и стойността за отстраняването им. Последователно подържаната теза на ответника е, че в резултат на ПТП са били причинени минимални щети както каруцата, така и на МПС, поради което описаните щети, които е покрил застрахователят са несъответстващи и като естество и като стойност.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че процесуалните действия на съда по прилагането на чл.157 ал.3 и чл.188 ал.1 ГПК (отм.) са в противоречие с практиката на ВКС, налице е противоречива съдебна практика по тях и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Приложени са решения на ВС на Н. и на ВКС в които се коментират експертни заключения и обсъждането на доказателствата по реда на чл.188 ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението може да се изведе следният процесуалноправен въпрос: „Произнасянето по механизма на ПТП освобождава ли съда от произнасяне по наличието на причинно-следствена връзка между удара на ППС при така приетия механизъм и нанесените увреждания”.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 ГПК т.3 ГПК по отношение на така поставения процесуалноправен въпрос са налице.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 429 от 20.04.2010 год. по гр.д.№ 383/2009 год. на П. апелативен съд в частта с която е отменено решението от 23.02.2009 год. по гр.д.№ 500/2008 год. на П. окръжен съд и са уважени предявените от ЗД[фирма] срещу Х. Д. Т. обективно съединени искове с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД и са присъдени разноски.
УКАЗВА на Х. Д. Т., че следва да внесе по с-ка на ВКС държавна такса в размер на 297,78 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.