1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.София, 18.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
К. Г.
при участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдията Г. т.д. № 842 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.6 ЗМТА.
Предявен е иск от [фирма] от [населено място] за отмяна на решение от 12.02.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 002/2016г. на арбитър С. В. в Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 75 000лв. със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 18.12.2016г. до окончателното погасяване на задължението, представляваща договорна неустойка, уговорена в чл.13 от договор за наем от 15.07.2015г.
Ищецът поддържа, че договорът за наем, съдържащ арбитражна клауза, е нищожен , тъй като е подписан от лице без представителна власт. Не е било формирано валидно съгласие на едноличния собственик на капитала в дружеството-ищец – [фирма], тъй като според решение на СД на това АД и според договора за възлагане на управление на управителя на [фирма], последният може да подписва договори на стойност над 5000лв. само с решение на ОС на дружеството. Решение за сключване на процесния договор за наем не е вземано от едноличния собственик на капитала / от СД на АД/. Управителят на [фирма], който е подписал договора за наем– Н. Т. и управителят на [фирма]– Ю. Гарова живеят в едно домакинство /последната е доведена дъщеря на първия/, следователно тя е знаела, че от 20.07.2015г. Н. Т. не е управител на ищеца. Договорът за наем е сключен във вреда на [фирма], противоречи на закона и добрите нрави и има висящо производство пред ПОС – гр.д. № 592/2015г. за прогласяване на нищожността му. Ищецът счита, че е осъществено основанието по чл.47, т.3 ЗМТА, тъй като арбитражното решение противоречи на обществения ред на РБългария, поради нарушаване на основополагащи за правовия ред принципи. Съдържа произнасяне по въпроси, по които няма възникнало валидно задължение за неустойка, тъй като няма валиден договор за наем. Излага, че конституирането на решаващия орган по арбитражното дело е извършено в нарушение на Правилника на арбитражния съд, след като спорът е бил разгледан от един арбитър, без за това да е било налице регламентирано в чл.11, ал.2 от Правилника на арбитражния съд съгласие на двете страни по делото. Моли за отмяна на атакуваното арбитражно решение.
Ответникът [фирма] в подадения от него писмен отговор оспорва основателността на иска. Счита, че не са осъществени основанията по чл.47, т.2, 3 и 6 ЗМТА. Ирелевантно е дали за сключване на договора за наем е имало или не решение на едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец, то има значение само за вътрешните отношения в последното, но не и по отношение на трети лица. Решението за освобождаване на управителя Н. Т. е след сключване на наемния договор – от 20.07.2015г. и е било вписано в ТР на 27.07.2015г. Следва да се има предвид, че на ищеца е била предоставена възможност да защити правата си в рамките на арбитражното производство. Спорът за действителността на наемния договор е решен и в предходно решение между същите страни по арб.д. № 115/2015г. Съгласно чл.48 от Правилника на арбитражния съд решаващият орган се състои от един арбитър, което е спазено при разглеждане и постановяване на атакуваното арбитражно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение.
По основателността на исковата молба:
Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на липса на арбитражно споразумение, поради нищожност на същото, на осн. чл.47, т.2 ЗМТА е неоснователен. Ирелевантно за така посоченото основание е висящността на производство по т.д.№ 592/2015г. на ПОС. На осн. чл.8,ал.2 ЗМТА арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд. Освен това на осн. чл.19,ал.1 ЗМТА арбитражният съд се произнася по своята компетентност и когато тя се оспорва поради несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение.
Следва да се има предвид , че на осн. чл.19, ал.2 ЗМТА арбитражното споразумение, включено в договор , е независимо от другите негови уговорки. Нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него арбитражно споразумение. В случая доводите на ищеца за нищожност на арбитражната клауза се обуславят от такива за нищожност на договора за наем, предвид твърдяно ограничаване на представителната власт на подписалия за дружеството-наемодател управител. Ограничаването според ищеца е по отношение на характера на сключената сделка – на стойност над 5000лв. Следователно касае самия договор за наем , не и арбитражната клауза в него.
Дори и да бъде разгледано по същество това твърдение е неоснователно. Доколкото не се оспорва, че договорът за наем със съдържащата се в него арбитражна клауза е бил подписан от Н. Т. и същото лице към 15.07.2015г. / дата на сключване на договора / и към 24.07.2015г. / дата на нотариална заверка на подписите на подписалите договора лица/ е вписаният в ТР управител на [фирма], то същият договор не е подписан от лице без представителна власт. Валидно обвързва дружеството в отношенията му с насрещната страна по сделката – [фирма].
Във връзка с горните изводи следва да се съобразят задължителните разяснения по т.1 от ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС относно особеностите на органното представителство на юридическите лица. Органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ. Волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им – за негови действия. При юридическите лица процесът на волеобразуване и процесът на волеизявяване са отделени и са в компетентност на различни органи. Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган – с взетите решения по въпросите за управление,посочени неизчерпателно в чл. 137 ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност – организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители, съгласно чл. 141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица”.Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя. В тази връзка поставено в дружествения договор ограничение по отношение сключването на сделки от името на дружеството след изрично решение на ОС или в договора за възлагане на управление регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на такова решение не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно- организационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. При органното представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за сключване на определен вид сделка, следва да се преценява във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Органният представител е изявил съгласието на О. за поемане на задължението със сключване на договор. Решението на ОС не е елемент от фактическия състав на сделката, който заедно с волеизявлението,да доведе до желаното правно действие.
В аспекта на приложението на чл.141 ТЗ следва да се реши между дружеството и неговия управител въпросът относно причинените на първото вреди от управителя му със сключването на договор, за който не е дадено изискуемо според дружествения договор предварително решение на ОС, а не на осн. чл.40 ЗЗД. Разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД с оглед изложените по-горе съображения относно особеностите на органното представителство също не намира приложение към настоящия казус.
Следва да се приеме, че е налице валидна арбитражна клауза, която обуславя компетентността на арбитражния съд при Е. – чл. 17 от договор за наем от 15.07.2015г. С оглед на това, отменителното основание по чл. 47, т.2 ЗМТА не е налице.
Не е налице и основанието по чл.47,т.3 ЗМТА:
Пред арбитражния съд е предявена искова претенция във връзка с неустойка за неизпълнение на задължения по договор за наем, съдържащ в чл. 17 арбитражна клауза. Не е налице нищожност на облигационния договор, нито нищожност на арбитражната клауза, която да обуславя нарушение на чл. 19, ал. 1 ГПК с постановяване на атакуваното арбитражно решение.
Неоснователно е и посоченото от ищеца основание, че арбитражното решение противоречи на обществения ред в частта, с която е присъдена неустойка – чл. 47, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗМТА. А. процес е подчинен на конституционно прогласените и международно приетите принципи на равенството на страните и правото им на участие и защита в производството по делото, които, като израз на състезателното начало, са основополагащи за действащия в страната правопорядък. Следователно, поради своя повелителен характер, тези принципи се явяват и пределните граници на договорната свобода, с която страните разполагат при уреждане на арбитражното производство.
С понятието ”обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2-ро ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст – в този смисъл е решение по т.дело № 885/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о., решение по т.дело № 896/2007 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,решение по т.дело № 696/2008 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о. и др. В конкретния случай, с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми, поради което не е налице соченото основание за отмяната му по т.3 на чл.47 ЗМТА. Твърдяната необоснованост и липса на мотиви води евентуално до неправилност на арбитражното решение, а не до противоречието му на обществения ред в страната. В разглежданата хипотеза арбитражният съд е изложил изводи за сключване на процесния договор от лице, което и към датата на сделката, и към датата на нотариалното заверяване на подписите на подписалите го лица, е бил вписваният в ТР управител на дружеството-ищец. Съобразил е и действието на вписването по отношение на третите лица. В настоящото производство, ВКС на РБ не е нито въззивна, нито касационна инстанция, поради което не дължи произнасяне по основателността на предявения пред АС при Б. осъдителен иск, правните доводи по този иск, както и по отношение на събраните в арбитражното производство доказателства и правилността на арбитражното решение.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 6 ЗМТА:
Съобразно чл. 47, т. 6 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Д. на ищеца е за отмяна на арбитражното решение поради това, че процедурата, по която е проведено арбитражното производство, е в нарушение на Правилника на избрания по арбитражното споразумение съд. Доколкото последният документ не е ноторно известен факт или служебно известен на настоящия съд, ищецът, който се позовава на правилника, е следвало да го представи в процеса като писмено доказателство, ако иска да извлече изгодни за себе си правни последици. Неангажирането му води до извод за недоказаност на оплакването.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени визираните в чл.47,т.2,3 и 6 ЗМТА предпоставки.
Разноски в производството не следва да се присъждат.
Водим от горното, ВКС, ТК, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 12.02.2016г. по вътрешно арбитражно дело № 002/2016г. на арбитър С. В. в Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, на основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 6 ЗМТА като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: