Р Е Ш Е Н И Е
№ 1416
гр.София,03.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 113/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. С. от с. К., общ. Ценово, обл. Русе срещу въззивното решение № 507 от 24.09.2007 год. по в.гр.дело № 560/2007 год. на Русенския окръжен съд, с което са оставени в сила решение № 14 от 23.02.2007 год. и допълнителното решение № 57 от 08.05.2007 год. по гр.дело № 102/2004 год. на Беленския районен съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост, респ. съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение с искане за обезсилването или отмяната му и отхвърляне на предявения срещу касатора иск.
Ответниците по касация И. П. Н., Д. И. М., двете от с. К., обл. Русе и Г. И. Б. от гр. Р. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за обезсилване, респ. отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоначално постановеното решение районният съд осъдил ответника/сега касатор/ да прекрати неоснователните си действия в имота на И. Г. Н. и И. П. Н., представляващ дворно място в с. К., обл. Русе, цялото от 1230 кв.м., парцел **** в кв.40, изразяващи се в поставяне на ограда, незаконни постройки, струпване на материали, насаждения, животни и отпадъци, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост.
С допълнителното решение е отхвърлено искането за допълване на решение № 14 от 23.02.2007 год. за прекратяване на неоснователните действия, изразяващи се в „премахване на незаконните постройки, струпаните материали, насаждения, животни и отпадъци, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост”.
С въззивното решение окръжният съд потвърдил двете решения, като приел, че ответникът/сега касатор/ има право на собственост върху южната жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено през 1966 год. от собственика на процесния парцел ****ван Г. Н. в полза на Б. С. И. право на строеж, а така също да ползва и ивица от дворното място с ширина 1.30 м. покрай сградата, необходима за ползването на тази сграда. Прието е, че ответникът/касатор/ няма право да ползва останалата част от дворното място, а държането на изброените движими и недвижими вещи в тази част нарушава правото на собственост на ищците. По отношение на искането за премахване на вещите е прието, че то съставлява нов иск, каквато нужда от защита не може да се предполага, а следва изрично да бъде заявена при предявяване на иска.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Решението е допустимо.
Устните състезания пред въззивната инстанция са приключили на 14.09.2007 год. в 09.35 часа/срвн. протокола за заседанието на окръжния съд по в.гр.дело № 560/2007 год., проведено на същата дата л.л.27-28/. Същият ден, в 11.45 часа, в лечебно заведение в гр. Р. е починал ищецът И/срвн. препис-извлечение от акт за смърт № 1* от 14.09.2007 год. на Община Р., л.39 от в.гр.дело № 560/2007 год. на Русенския окръжен съд/. Следователно, към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, към който момент решението отразява правното положение между страните по делото, правото на иск е било надлежно упражнено от И. Г. Н. , притежаващ все още процесуална правоспособност – т.е. възможността да бъде субект на процесуалното правоотношение. Настъпилата след приключване на устните състезания смърт на страната е довела до процесуално правоприемство по силата на закона /чл.120 ГПК, отм./, като универсалните правоприемници на починалия са станали страна по делото. С определение от 18.10.2007 год. въззивният съд спрял производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, като изискал служебно справка за адресите на дъщерите на починалия И. Г. Н. и след получаването й, с определение от 01.11.2007 год. възобновил производството, като конституирал наследниците като страни и постановил да им се изпратят съобщения за постановеното на 24.09.2007 год. решение. Следователно, решението е допустимо, като постановено по отношение на страна, чиято процесуална правоспособност не е била прекратена към релевантния момент на приключване на устните състезания по делото.
Неоснователно е оплакването и за съществено нарушение на чл.220, ал.1 ГПК/отм./, което въззивният съд допуснал, като не се съобразил с влязлото в сила решение по гр.дело № 116/1996 год. на Беленския районен съд. С решение № 214 от 03.07.1998 год. по гр.дело № 116/1996 год. Беленският районен съд отхвърлил иска на И. Г. Н. срещу Е. И. , И. С. /сега касатор/ и С. С. за признаване собствеността и предаване владението на реална част/половината/ от парцел **** в кв.40 по плана на с. К.. В мотивите на това решение и на потвърдилите го решение № 630 от 27.11.1998 год. по гр.дело № 956/1998 год. на Русенския окръжен съд и касационното решение № 1* от 14.03.2000 год. по гр.дело № 345/1999 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о. е прието, че ищецът И е доказал по безспорен начин единствено, че е собственик на процесното дворно място, но не е представил доказателства, че ответниците владеят или държат имота без основание. Прието е, че наследодателят на ответниците е придобил изключително право на собственост върху постройката, изградена въз основа на отстъпено му от ищеца право на строеж и съгласно чл.64 ЗС е придобил право да използва земята около сградата, доколкото това е необходимо за експлоатацията на същата. Следователно, претенцията по чл.108 ЗС е била отхвърлена поради липса на третия елемент от фактическия състав на ревандикацията – не е било доказано, че ответниците упражняват фактическа власт без правно основание, т.е. не е било отречено правото на собственост на ищеца. Влязлото в сила решение не е формирало в тази насока сила на пресъдено нещо, която да съставлява процесуална пречка за предявяване на негаторна претенция и осъждане на ответника/сега касатор/ да прекрати неоснователните си действия в парцел **** в кв.40, изразяващи се в поставяне на ограда, незаконни постройки, струпване на материали, насаждения, животни и отпадъци, извън определената му с влязло в сила решение № 196 от 04.12.2001 год. по гр.дело № 308/2000 год. на Беленския районен съд, съгласно чл.64 ЗС, част за ползване.
В обобщение, обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507 от 24.09.2007 год. по в.гр.дело № 560/2007 год. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: