О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1416
София, 24.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 714 /2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. управа на област Видин срещу въззивно решение от 11.12.2008 г. по въззивно гр.д. № 423 /2008 г. на Видинския окръжен съд, г. к., с което е оставено в сила решение от 06.03.2006 г. по гр.д. № 1921 /2005 г. на видинския районен съд, с което са уважени искове на А. Г. А., от гр. В., срещу жалбоподателя с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука – 12,000 лева за счупване на лява ръка и 13,000 лева за счупване на ляв крак, ведно със законната лихва считано от 27.04.2005 г. и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно.
Навежда следните основания за допускане на касационно обжалване : като е взел предвид, че с влязла в сила присъда прекият причинител на вредата е осъден да заплати на ищцата обезщетение за същите претърпени вреди (за същия период), въззивният съд неправилно е приел, че иск за същото обезщетение може да се насочи и към работодателя и е основал решението си на това, с което е нарушил указанията, дадени с първото касационно решение по делото; при определяне на обезщетението въззивният съд не е отчел присъденото на ищцата обезщетение и това, че ищцата не е доказала претърпените от нея вреди и така е нарушил критерият за справедливост, установен с правилото на чл.52 ЗЗД, както и практиката на ВКС по идентични случаи, която изисква да се съобразяват всички обстоятелства, свързани с увреждането, за което се сочат съдебни решения, при които съдилищата са се произнасяли по искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от непозволени увреждания.
Ответникът в това производство А. А. оспорва основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по двата оценяеми искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Обжалваното въззивно решение е постановено при ново разглеждане на делото след касационно решение № 956 / 25.06.2008 г. по гр.д. № 1758 /2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което касационният съд е върнал делото за ново разглеждане с указания, че правната квалификация на исковете е чл.200 КТ, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.52 ЗЗД и приетото с т.8 на ППВС № 4 /68 г. за това, че понятието справедливост е свързано с преценка на конкретни обстоятелства …, за събиране на доказателства и за обсъждане на доводи на страните и за това, че при уважен иск за деликтна отговорност срещу прекия причинител на вредите е налице влязъл в сила съдебен акт за същите неимуществени вреди (чието обезщетение се претендира по чл.200 КТ) и той изключва търсенето на отговорност за същото увреждане, тъй като е недопустимо за едни и същи вреди да се претендира обезщетение от двама ответници, освен ако е за различни периоди, че работодателят може да бъде осъден да заплати неимуществени вреди над присъдения вече размер и то ако е доказано ищцата да е претърпяла вреди, за които не е обезщетена.
При определяне на размера на обезщетенията по чл.200 КТ въззивният съд изрично е обсъдил присъденото в наказателното производство срещу прекия причинител на уврежданията обезщетение, като е приел, че то не може да се отрази върху претендираното в настоящото производство, като е изложил доводи за тежестта на уврежданията, при което е обсъдил обстоятелствата, свързани с причиняването на непозволеното увреждане и определяне на размерите на обезщетенията по двата иска, които е разгледал.
Следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за това дали неизпълнението на задължителни указания на ВКС по въпроса за съобразяване на обезщетението по чл.200 КТ с това, присъдено с влязлото в сила осъдително решение по чл.45 ЗЗД за същите неимуществени вреди, е довело до неправилност на въззивното решение като част от по-широкия въпрос за съотношението на отговорностите по чл.45 ЗЗД и чл.200 КТ по претенциите за обезщетения на едни и същи неимуществени вреди (претърпените за едни и същи периоди от време болки и страдания, причинени от едни и същи телесни увреждания). Този въпрос е от значение за точното приложение на материалния закон и за развитието на правото, визирани в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
При съпоставка на изложението на жалбоподателя относно съдържанието на обжалваното въззивно решение и мотивите на решението се установява, че въззивният съд е съобразил останалите задължителни указания, които са му дадени от ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД и приетото с т.8 на ППВС № 4 / 1968 г. А определеният в резултат на това размер на обезщетенията не е признак на противоречие с други постановени решения, с които са определени други размери на обезщетения при съобразяване на други обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане. Не е налице проявление на противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на критерия за справедливост, установен с правилото на чл.52 ЗЗД, е неоснователно.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационното обжалване решение от 11.12.2008 г. по въззивно гр.д. № 423 /2008 г. на Видинския окръжен съд, г. к..
Делото да се докладва за насрочване или за връщане на касационната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.