4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
София, 14.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦЕНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5608 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1 от 03.01.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 215 от 23.05.2013 година по гр.д. № 1128/2013 година на Старозагорски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Х. С. от [населено място] против СОУ „Х. Б.”, [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 61, ал. 1 КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т.1 КТ може ли Р. на МОН да представлява надлежно общинско училище в производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ относно законността на уволнението на директора му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Трудовият договор с директора на държавно училище се сключва с Министъра на образованието и науката, а с директора на общинско училище – с началника на Регионалния инспекторат по образованието към МОН, като представляващия висшестоящата организация има правомощието и да прекрати трудовото правоотношение с директора (чл. 37, ал.3 и ал.4 ЗНП), но надлежен ответник по иска относно законността на уволнението е училището, което се явява работодател по смисъла на КТ и в чиято правна сфера настъпват последиците от съдебното решение по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Въз основа на изричната разпоредба на чл. 61, ал. 2 КТ, висшестоящия на училището орган е негов законен представител по смисъла на чл. 36 от ЗЗД при създаването и прекратяването на трудово правоотношение с директора. Това представителство по материалното правоотношение по сключване и прекратяване на трудовото правоотношение не дава на Регионалния инспекторат по образованието право и на процесуално представителство пред съда по трудов спор между директора и училището, с което е възникнало трудовото правоотношение. Училищата, бидейки юридически лица (чл. 10, ал. 5 ЗНП), като страни по дела в гражданския процес се представляват от управляващия ги директор – чл. 30, ал.1 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗНП.
В обжалваното въззивно решение на С. окръжен е прието за установено, че ищецът е изпълнявал длъжността директор на Гимназия „Х. Б.” до 03.09.2012 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед на началника на Р., [населено място] на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Уволнението е било извършено в нарушение на чл. 333, ал.1, т. 3 КТ – без да е взето предварително разрешение от Инспекцията по труда, въпреки заболяването на ищеца „исхемична болест на сърцето”, поради което искът за отмяната му е уважен като основателен. Като основателни са уважени и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В производството пред първоинстанционния съд ответникът СОУ „Х. Б.” е бил призоваван чрез и представляван в процеса от Р. инспекторат по образованието, [населено място]. Въззивният съд е приел, че училището е било надлежно представлявано от законния му представител по смисъла на чл. 36 ЗЗД по отношение на трудов спор относно трудово правоотношение, възникнало при условията на чл. 61, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от СОУ „Х. Б.”, [населено място] се поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки, че първоинстанционния съд се е произнесъл при надлежно представителство на ответника. Изложени са оплаквания срещу изводи на съда относно допуснати от ищеца дисциплинарни нарушения; поддържа се, че дисциплинарните нарушения обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание; че при преценка на дисциплинарните нарушения не са отчетени характера и важността на неизпълнените трудови задължения, както и че при преценката спазването на чл. 333 КТ не е отчетено обстоятелството, че ищецът с декларация от 12.01.2012 г. е отрекъл да страда от заболявания, даващи основание за предварителна закрила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила с оглед формираният краен извод за основателност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Предвид изложените мотиви по приложението на чл. чл. 61, ал. 1 КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т.1 КТ относно пределите на представителна власт на Регионалния инспекторат по образованието по отношение на общинските училища, изводите на въззивния съд, че ответникът по иска е бил надлежно представляван в първоинстанционното производство са неправилни. Във въззивното производство обаче ответникът е бил надлежно представляван от директора на СОУ „Х. Б.”, който е упълномощил процесуален представител адвокат. Същевременно, с въззивната жалба не е поискано извършване на нови или повтаряне на извършени вече съдопроизводствени действия, не са поискани нови доказателства, нито са оспорени представените, а са въведени само оплаквания за нарушение на материалния закон предвид преценката на съда за незаконност на уволнението въз основа на представените вече доказателства относно предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ. При липса на искания за нови доказателства или оспорване на вече събраните, формираният от въззивния съд извод относно представителната власт на ответника в първоинстанционното производство не се е отразил на правилността на постановения съдебен акт, в който съдът се е произнесъл по оплакванията за допуснато нарушение по чл. 333, ал.1 КТ.
Касационните оплаквания че въззивният съд е извършил преценката относно предварителната закрила без да отчете обстоятелството, че ищецът с декларация от 12.01.2012 г. е отрекъл да страда от заболявания по Наредба № 5 на М. са неоснователни. Въззивният съд е формирал изводите си за незаконност на уволнението въз основа на доказателствата, че с писмо от 02.08.2011 г., т.е. непосредствено преди уволнението, извършено на 29.08.2011 г., ищецът е уведомил Регионалния инспекторат по образованието, че страда от исхемична болест на сърцето, за което е приложил медицинска документация, както и че въпреки уведомлението, трудовият договор е бил прекратен без да е взето предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.
Въведените в касационната жалба оплаквания относно изводи на съда за дисциплинарни нарушения не следва да бъдат разглеждани – предмет на делото е уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, поради което въпросите, повдигнати в касационната жалба не са обсъждани във въззивното решение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 23.05.2013 година по гр.д. № 1128/2013 година на Старозагорски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: