О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София 16.03.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1000/2017 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу определение № 261 от 20.12.2016 г.постановено по ч.гр.дело № 4387/2016 г.,по описа на ВКС,ІІ г.о., с което е върната, като недопустима, частната му жалба вх. № 16716/16.11.2016 г. срещу определение № 225 от 07.11.2016 г., по същото дело. В частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел, че частна жалба с вх. № 16716/16.11.2016 г. срещу определение № 225 от 07.11.2016 г., по същото дело е процесуално недопустима,тъй като е подадена срещу определение,което не подлежи на последващ инстанционен контрол,тъй като не е от категорията на обжалваемите определения,визирани в разпоредбата на чл.274,ал.1 и ал.2 ГПК,които при постановяването им от ВКС могат да бъдат обжалвани по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК.
С определение № 225/ 07.11.2016 г. съставът на II гр. отд. на ВКС е потвърдил разпореждане от 20.09.2016 г. по ч. гр. дело № 1946/2016 г. на Софийски апелативен съд за връщане на предходната жалба на Д. К. против друго определение на апелативния съд. Определението, срещу което е подадена частната жалба и чиято отмяна се иска, е постановено в производството по чл.274,ал.2,изр.2 ГПК и е окончателно, тъй като съставът на II гр. отд. на ВКС се е произнесъл по съществото на частната жалба, с която е бил сезиран. То не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като не попада в категорията на обжалваемите определения, визирани в разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, които при постановяването им от ВКС могат да бъдат обжалвани по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК пред друг състав. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му. Не е налице и хипотезата на чл.274,ал.3 ГПК. Поради това, подадената срещу определение № 225/ 07.11.2016 г., частна жалба с вх. 16716/16.11.2016 г. се явява процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното определение , в мотивите към което са изложени подобни съображения.
Водим от гореизложеното,Върховния касационен съд ,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261 от 20.12.2016 г.постановено по ч.гр.дело № 4387/2016 г.,по описа на ВКС,ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: