О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр.София, 20.04.2015година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 409/2014 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. М. чрез адв.К. от САК против въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 08.09.2014год. по в.гр.дело №15595/2013год. В ЧАСТТА, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК П. Н. М. е осъден да заплати на Е. Г. З. сумата от 2280 лв. деловодни разноски.
Въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено Решение № І-118-69/17.07.2013г., постановено по гр. д. № 6973/2012 г. по описа на СРС, 118 състав, с което е уважен предявеният от Е. Г. З. срещу П. Н. М. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане в размер на сумата от 7158 лв., представляваща предметът на договор за паричен заем, сключен на 09.06.2011 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 27.09.2011 г., до окончателното й заплащане, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 04.10.2011г. по гр. д. № 40540/2011 г. по описа на СРС,118 с-в, не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност, за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му частично, чрез намаляване на присъдените разноски. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация Е. Г. З. в представен писмен отговор чрез адв. П. от САК взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба, насочена срещу въззивното решение в частта за разноските, е недопустима. Съображенията за това са следните:
В случая след постъпване на касационната жалба, администриращият я въззивен съд, след като е констатирал, че същата съдържа единствено доводи за неправилно присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемия е приел, че касаторът е релевирал искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност на уговореното възнаграждение и недоказаност на реалното му заплащане, с нарочно разпореждане от 22.10.2014г. е предприел действия по администрирането й като е постановил препис да се изпрати за становище на насрещната страна. Със същото разпореждане е дал възможност на касатора да уточни и заяви изрично дали обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, или релевира само искане са изменение на решението в частта за разноските, както и в случай, че обжалва решението по същество на спора, да представи изложение на основанията по чл.280 ГПК. С нарочна молба вх.№132239 от 10.11.2014г. касаторът категорично и недвусмислено е заявил, че не желае да се възползва от процедурата по чл.248 ГПК, а е подал и поддържа касационна жалба против решението единствено в частта за разноските.
Действащият ГПК не съдържа разпоредба, аналогична на тази по чл. 70 ГПК (отм.) и следователно за страната не съществува възможност за отделно обжалване на решението в частта за разноските, а единственият процесуален ред на защита срещу решението в тази му част е уреден в чл. 248, ал. 1 ГПК. Изложеното обосновава извод, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство следва да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, IIІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане касационната жалба на П. Н. М. чрез адв.К. от САК против въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 08.09.2014год. по в.гр.дело №15595/2013год. в частта му за разноските.
Прекратява производството по гр. д. № 409/14г. по описа на ВКС, ІII г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: