О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1420
София, 11.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4998/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№16528/06.6.2014 г., подадена от адвокат Д. Г. – процесуален представител на ищците Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г., против въззивно решение №597/17.4.2014 г. по гр.д.№498/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., V-ти състав, с което е обезсилено решение №5807/16.12.2013 г. по гр.д.№16948/2012 г. по описа на Варненския районен съд,г.о., 35-ти състав.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК е процесуално недопустим, което обуславя и извод за недопустимост на образуваното исково производство. Изводът е обоснован с това, че дори и при доказване на твърденията на ищците, а именно че наследодателката на ответниците да е представила пред ПК – В. неверни данни, като е поискала със заявление реституирането на лозе-овощна градина с площ от 2500 кв.м в м.”В.” и за целта е посочила, че И. Г. М. е бил собственик на заявения имот, не би се установило наличието на престъпно обстоятелство, поради което липсва правен интерес от завеждането на такъв иск. Изложени са изводи, че депозираното заявление представлява частен диспозитивен документ, с който лице сезира държавен орган/О./, с искане съгласно приложимите норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а фактът, че в документа наследодателката е посочила, че е наследник на И. М., не прави документа свидетелстващ. Прието, че обстоятелството дали И. М. действително е бил собственик на процесния имот към момента на отчуждаването му е без значение досежно наличието, респективно липсата, на документно престъпление по глава Х от НК, поради което за да е налице престъпление при подаване на заявление, същото следва да е автентично, т.е. да не е подписано от лицето, което го е подало. Изложени са съображения, че между страните няма спор, че заявлението е било подписано от наследодателката на ищците. Освен това съдът е стигнал до извод, че престъплението по чл.313, ал.1 НК, на което се позовават ищците, изисква потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, с което се удостоверява неистинността на някои обстоятелства. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до краен извод, че заявлението по ПК – В., че представлява декларация, като никъде НК не предвижда наказателна отговорност за лицата за подаване на заявления – молби, до държавни органи, съдържащи неверни данни.
Въз основа на този извод е прието, че както в исковата молба, така и впоследствие, ищците изрично са претендирали разкриване на престъпно обстоятелство при подаване на заявлението на наследодателката чрез посочване на неверни данни в същото досежно правото на възстановяване на процесния имот и самите те са дали квалификация по чл.313 НК. Освен това са изложени съображения, че към самото заявление наследодателката на ищците е подала декларация от 21.10.1991 г., че притежава редовен документ за собственост на процесния имот, като деклараторката заявява, че й е известна отговорността по чл.313 НК за деклариране на неверни данни.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение по процесуалноправни въпроси, имащи значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото и се поставят следните въпроси:
1. Допустим ли е иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение като целта е да се установи подаване на неверни данни в заявление за реституция, послужило като основание за постановяване на реституционно решение, легитимиращо ответниците като собственици по реституция, при положение, че в производството по делото решението, по което страната се домогва да отмени вследствие евентуален положителен изход от настоящото производство не е установила противопоставими права по реда на §4 от ЗСПЗЗ, но страни в това производството са само част от реституираните собственици, а в преходно производство са само част от реституираните собственици, в предходно водено дело между същите лица, които в делото, чието решение се цели да бъде отменено, не са установили права по §4 от ЗСПЗЗ срещу останалите реституирани собственици са установили, че имат валидни права по § 4 ЗСПЗЗ и иска на реституираните собственици със същото правно основание – 108 ЗС е бил отхвърлен като неоснователен, т.е. към момента за ищците по настоящото производство има две влезли в сила съдебни решения – по гр.д.№45/99 г. на В., с което със СПН, е отхвърлен иска по чл.108 ЗС за същия имот на един от собствениците по реституция по гр.д.№8329/2007 г. ХІІ с-в, с което със СПН е установено точно обратното, но само по отношение на останалите собственици – че същите имат права по §4 ЗСПЗЗ на 2/3 ид.ч. от същия имот, като твърдението е, че тези лица легитимиращи се като реституирани собственици не са правоимащи по реституция, тъй като имота никога не е бил отнеман от праводателя им, а от лицето, с което ищците са водили първоначалното дело по гр.д.№45/99 г. и спрямо което имал влязло в сила решение, че са налице правоизключващи права по реда на §4 ЗСПЗЗ ?,
2. Допустим ли е иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение, като целта е да се установи подаване на неверни данни в заявление за реституция, послужило като основание за постановяване на реституционно решение, легитимиращо ответниците като собственици по реституция, въпреки, че в това производство, въпреки, че в това производство страната не е установила противопоставими права по реда на § 4 ЗСПЗЗ, но и не се позовава на материална незаконосъобразност на реституционното решение, с оглед задължителното разрешаване на този въпрос с решение по тълк.д.№9/2012 г., а се цели установяване на престъпно обстоятелство и опорочаване на процедурата по реституция, с оглед липсата на правен интерес у лицата, претендиращи да са правоимащи по реституция да предявяват иск предявяват иск по чл.108 ЗС, предвид неистинността на решението поземлената комисия, доколкото имота нито е бил на наследодателя им, нито е отнет от него ?,
3. Дали правният интерес се обуславя от преценката на доказателствата по делото, по което е депозиран документа, за който се твърди, че е издаден въз основа на заявлението, в което се внесени неверни данни и следва ли съдът, пред който е предявен установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК да прави преценката за вероятната основателност на молба за отмяна на влязло в сила решение, от което да прави и извод за наличието на правен интерес?,
4. Следва ли преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна, която евентуално бил предявил ищецът по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК да се прави от сезирания съд с иск по чл.124, ал.5 ГПК, преценявайки останалите доказателства по делото, по което се твърди че е допуснато престъпно обстоятелство, обективирано като доказателство по делото или процесуално действие на страна или съд, не следва ли да бъде основание за преценка за наличие или не на правен интерес при установителния иск ?,
5. В компетенцията на въззивния съд ли е да прецени основателна ли е молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение ?,
6. Компетентен ли е въззивният съд да прави преценка на доказателствата по приложеното дело, по което е депозиран процесния документ и следва ли такава да се прави в производството по иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК или такава преценка следва да се извърши от съд, сезиран с молба за отмяна навлязло в сила решение, при евентуален благоприятен за ищеца по установителния иск по чл.124, ал.5 ГПК изход ?, и
7. Достатъчно ли е за наличието направен интерес същото да е обосновано от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, както и от подкрепените с писмени доказателства твърдения, че наказателното производство не може да бъде образувано ?
Сочи се и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р., посредством процесуалния си представител – адв. П. С., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание 280, ал.1 ГПК и т.1, изречение трето, in fine от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК като поставените въпроси бъдат уточнени и конкретизирани в един въпрос със следното съдържание: “Преюдициален ли е искът по чл.124, ал.5 ГПК за предявяване на молба за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК ?”
На касационните жалбоподатели следва да се укаже да представят в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 40 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №597/17.4.2014 г. по гр.д.№498/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., V-ти състав, по въпроса “Преюдициален ли е искът по чл.124, ал.5 ГПК за предявяване на молба за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК ?”.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на посоченото въззивно решение по останалите въпроси.
УКАЗВА на касационните жалбоподатели – ищци Б. Г. Г., Г. П. Г. и З. П. Г. в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 40/четиридесет/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне в срок на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: