О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1420
С., 09.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 405 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Н. Г. чрез адв. Г. С. М. срещу въззивно решение № 17/03.01.2011 г. на Софийски градски съд, ІІв състав, постановено по гр.д. № С-11/2010 г.
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По същество излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна П… [населено място] не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен по иск с цена над 5000 лв, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на Софийски районен съд, е отхвърлил иска на М. Г. против П. [населено място] за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивните и празнични дни в периода 01.09.2004 – 01.08.2007 г., както и на обезщетение за забава.
Поставеният в изложението въпрос, уточнен от съда е в кои случаи се дължи заплащане на извънреден труд, както и възнаграждение за работа през официалните празници, как се изчислява размера на дължимата сума и как се доказва основанието и размера на исковете по чл. 262, 263 и 264 КТ.
Въпросът е обуславящ изводите на съда.
Повдигнатите правни проблеми са разгледани в приложеното от касатора съдебно решение, но няма доказателства, че то е влязло в сила, поради което и не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е изяснено и в ТР 1-2009-ОСГТК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че доводите на касатора за приложение на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са основателни и поставените правни въпроси са от значение за точното приложение на закона.
По така изложените съображения, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 17/03.01.2011 г. на Софийски градски съд, ІІв състав, постановено по гр.д. № С-11/2010 г.
Касаторът не дължи държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: