Р Е Ш Е Н И Е
№ 1422
София, 17.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на 25.11.2008 две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ ГЕОРГИЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1315/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. А. Б. от гр. С. против решение №337/15.01.2008г. на Софийски градски съд,ІV”Г” въззивен състав,постановено по гр.д. №744/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна.
Ответника по касационната жалба БКєєА. гр. С. моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
С решението си въззивният съд е оставил в сила решение от 05.01.2007г. по гр.д. №5660/2006г. по описа на Софийски районен съд,ГК-26 състав,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Т. А. Б. против БКєєА. София,главен иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,за признаване за установено,че между страните съществува наемно правоотношение,възникнало по договор от 01.03.2004г. с описания предмет и евентуален иск с правно основание член 97 ал.1 пр.І- от ГПК/отм/ за признаване за установено по отношение на БКєєА. София,че след прекратяване на наемното прваоотношение,възникнало по договор от 01.03.2004г. Т. А. Б. има правото да ползва/обитава/ описания в решението имот до настаняването в друг общински имот.
Въззивният съд е констатирал,че съгласно договор за наем от 01.03.2004г.,сключен между БКєєА. София,като наемодател и Т. Б. ,като наемател на описаното в същия жилище,между страните е възникнало облигационно правоотношение,като договора е бил сключен за срок от една година,впоследствие след изтичане на срока продъжен за неопределен срок-член 326 ал.1 от ЗЗД. Съдът е анализирал доказателствата по делото,свързани със статута на ответното дружество,а именно, в качеството му на самостоятелен правен субект и е стигнал до извода,че сключените от последното сделки се подчиняват и уреждат по реда предвиден в ЗЗД. В резултат на този анализ и преценка на всички доказателства по делото,съдът е посочил,че реда за прекратяване на договорното правоотношение е чрез едномесечно предизвестие,като такова е било отправено до ищцата Б с писмо изх. №60/21.02.2006г.на дружеството,за получаването на което ищцата изрично посочва в исковата молба датата 01.04.2006г.,поради което сключения договор за наем между страните е бил валидно прекратен,съгласно реда предвиден в закона, и иска по член 97 ал.1 от ГПК/отм/ се явява неоснователен. По отношение на заявения евентуален иск,съдът е посочил,че тъй като отношенията между страните по процесния договор за наем се уреждат по реда на ЗЗД,в случая специалните разпоредби на Закона за общинската собственост-по член 15 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОбС са неприложими,поради което този иск се явява неоснователен.
Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни.
В жалбата си ,касаторката изтъква преди всичко,че изводът на въззивния съд относно обстоятелството,че правото на собственост върху обекта,предмет на процесния договор за наем е без правно значение за спора,е неоснователен и необоснован. Излагат се аргументи във връзка с придобиване на правото на собственост от ответното дружество,свързани с осъществена приватизационна процедура,която включва и процесния обект,като се твърди,че ответното дружество не е собственик на процесния имот,поради нарушения в осъществяването на процедурата по приватизация,поради което не е налице валидно възникнало право на собственост върху последния от страна на ответното дружество. Наред с това, касаторката навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон,свързано с изводите на съда,че отношенията между страните във връзка с възникналото облигационно отношение се основават и подчиняват на реда,предвиден в ЗЗД. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от заявеното с исковата молба, подадена на 09.03.2006г., с предявеният срещу ответното дружество главен иск,ищцата Б. иска да се признае за установено,че между страните съществува валидно наемно правоотношение възникнало по договор от 01.03.2004г. с предмет описаното в същото жилище. Съгласно съдържанието на приложения на лист 8 от делото договор за отдаване под наем на недвижим имот, сключен на 01.03.2004г. между БКєєА. София от една страна като наемодател и от друга страна Т. А. Б. като наемател,в член 2 от договор е посочено,че същия влиза в сила от 01.03.2004г.и е за срок от една година,в същия е предвидено начина на прекратяване на договора-член 11,а в член 17 от договора изрично е посочено,че за неуредените в същия въпроси ще се прилагат разпоредбите на ЗЗД и общото гражданско законодателство. Следователно облигационното правоотношение,безспорно е възникнало между страните по силата на сключения но горната дата договор за наем. Правилно съдът е анализирал и преценил характера на това правоотношение, с оглед неговото съдържание, и е стигнал до крайния извод за приложимостта на предвиденото в разпоредбите на ЗЗД. Това произтича,както от неговия характер,така и от договореното изрично в член 17 от сключения между страните договор. Доводите на касаторката,за съществуващо правоотношение с праводателя на ответното дружество,както и характера на собствеността на обекта, преди сключването на този договор,а именно общинска собственост,е без значение в случая,тъй като искането за признаване за установено за съществуващо към момента на предявяване на иска облигационно отношение между страните ,се основава на самостоятелен и валидно сключен договор за заем от 01.03.2004г., и предишните правоотношения с други субекти,свързани с отдаването под наем на същото жилище, са без значение за повдигнатия спор. Без значение също така за повдигнатия правен спор,а именно -предявеният установителен иск относно съществуващо облигационно отношение въз основа на договора за наем,сключен между страните, е и въпросът за правото на собственост върху имота,предмет на договора за наем. Относимото по спора по делото и доказателствата в тази връзка,са възникналото правоотношение между страните със сключването на договора за наем от една страна и прекратяването на това облигационно правоотношение ,по реда предвиден в ЗЗД,както изрично е посочил в мотивите си въззивния съд. При това положение правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд и по отношение на евентуалния иск,чиято претенция е свързана със съвсем друго основание и приложение към съществувалото облигационно правоотношение на друг специален закон,а именно Закона за общинската собственост,който с оглед субектите на съществувалото правоотношение въз основа на договора за наем от 01.03.2004г. е съдържанието на последния е неприложим.
Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №337/15.01.2008г. на Софийски градски съд,ІV”Г” въззивен състав,постановено по гр.д. №744/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. А. Б. от гр. С. да заплати на БКєєА. гр. С. сумата 1200 лева/хиляда и двеста лева/ разноски,представляващи адвокатско възнаграждание, за настоящата съдебна инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: