Р Е Ш Е Н И Е
№ 1424
София, 11.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 273 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т. против решение от 29.06.2007 г., постановено по гр.д. № 371 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-а отделение, с което е оставено в сила решение от 2005 г. по гр.д. № 1921/2005 г. на Софийски районен съд, 36-ти състав за отхвърляне на предявения от Н. А. М. против Й. Х. Х. и Л. И. Я. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху гараж № 11 на 1 етаж в блок 1, вх. А, находящ се в гр. С., ул.”Т” № 5* състоящ се от гаражна клетка с площ 18.68 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху парцел ****а, 432-б по плана на гр. С., местността „Б”-жилищна група „М”, ул.”Т” № 5-7.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение /необсъждане на всички писмени доказателства/ при обосновка извода на съда по отношение идентичността на имота; за необоснованост на извода по отношение идентичността на имената отразени в съдебното решение и нотариалния акт за продажба на името на ответника и неправилна преценка на доказателственото значение на мотивите на двете съдебни решения. Касаторката иска да се отмени атакуваното решение и да й се присъдят направените разноски.
Ответницата по касационната жалба Л. И. Я. я оспорва, като претендира възстановяване на направените разноски, а Й. Х. Х. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, предявен от Н. А. М. против Й. Х. Х., а при условията на чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ и против Л. И. Я., основан на твърденията, че ищцата е собственик на терена, върху който е построена сградата, а ответниците ползват гаража без правно основание. Ответницата Л. И. Я. е навела възражение, че липсва идентичност на имота, описан в нотариалния акт на ищцата и този, който се владее от нея, както и че е собственик на гаража чрез покупко-продажба от 1997 г., евентуално поради изтекла в нейна полза петгодишна давност.
Софийски градски съд е приел за установено, че с нотариален акт № 49, том ХІІІ, дело № 2053/1984 г. ищцата се легитимира като собственик на закупена по реда на ЗСГ от М. А. Т. и Ефросина А. М. ? ид.ч. от празно дворно място, цялото с пространство от 1642 кв.м., представляващо имот пл. № 432 от кв.288 по регулационния план на гр. С., местност „Б”, при съседи: ул.”О”, ул.”Т”, н-ци на М. К. и н-ци на М. П. Д. С нотариален акт № 1* том LLІV, дело № 20960/93 г. са прехвърлени ? ид.ч.от имоти пл. № 431а и 432б, за които е отреден парцел ****а,432б, при граници: ул.”Т”, парцели № Х*3б, № V*3а и № V* и имот пл. № 430 от лица, посочени като собственици на дворно място от 821 кв.м., съставляващо имот пл. № 431а и лица, посочени като собственици на дворно място, съставляващо имот пл. № 432б /между които и Ж. И. А. и В. И. Е. /, като е учредено право на строеж за пететажна жилищна сграда с гаражи и двуетажна сграда с гаражи и офиси и подземни гаражи. С нотариален акт № 1* том ХХІV, дело № 4726/1995 г. Венка И. Е. и И. И. А. са продали процесния гараж на Й. Х. Х., който от своя страна, заедно със съпругата си, го е продал на Л. И. Я.. С решение от 4.02.2003 г. по гр.д. № 4274/01 г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, оставено в сила с решение от 22.10.2004 г. на ВКС, ІV г.о., е признато за установено по отношение на П. Т. И. , А. Т. М. , В. И. Ефремова, Ж. И. А. , С. И. М. , А. И. М. и С. община, че Н. А. М. е собственик на ? ид.ч. от имот пл. № 432 от кв.288 по регулационния план на гр. С., местност „Б”, при съседи: ул.”О”, ул.”Т”, н-ци на М. К. и н-ци на М. П. Д. и е постановено предаване на владението му. Счетено е, че представената скица № У* от 8.11.2004 г. се отнася до УПИ *, 433 и 433а и заедно с ангажираните пред въззивния съд копие от искова молба, касационна жалба, молба по чл.231 от ГПК /отм./ и архитектурен проект за неотносими към спора.
При горните факти въззивният съд е приел, че не е установена идентичност между придобития от ищцата през 1984 г. имот /1/2 ид.ч. от имот пл. № 432/ и имота, върху който е построена сградата, в която се намира процесния гараж – парцел ****а,432б. Счетено е, че влязлото в сила решение по гр.д. № 4274/01 г. на СГС е непротивопоставимо на ответниците, които не са били страни по него, а и не е установено, че тяхната праводателка В. И. Е. е била страна, доколкото в това производство е участвала В. И. Ефремова. Изложени са съображения и, че дори това да са имена на едно и също лице, то за да са обвързани ответниците от силата на пресъдено нещо е необходимо правоприемството да е настъпило след влизане в сила на решението, а в случая липсват такива твърдения и данни. По отношение мотивите на това решение, на които се позовава ищцата, е прието, че същите имат само доказателствена сила, която съдът преценява по вътрешно убеждение, а в случая от събраните доказателства не може да се направи извод, че процесния гараж е построен именно върху земята на ищцата.
Неоснователен е довода на касаторката, че неправилно съдът е преценил значението на влязлото в сила решение и мотивите към същото. Въз основа на мотивите може да се преценят само субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на отразеното в диспозитива решение, но изводите на съда относно релевантните за този спор факти не се ползват нито със сила на пресъдено нещо, нито имат доказателствено значение при друг спор, което следва от нормата на чл.189 от ГПК /отм./, съгласно която решението на съда се обективира в диспозитива, а към него се излагат мотиви.
В нарушение на процесуалните правила и материалния закон обаче са направени останалите изводи на въззивния съд.становяването на идентичност между описани в различни документи недвижими имоти, изисква специални знания и в този случай съдът е длъжен да допусне експертно заключение и без страните да са направили такова искане, а ако разполага с такива знания, е длъжен да уведоми страните за това обстоятелство и за констатациите, които е направил, обявявайки ги за ненуждаещи се от доказване. В настоящия случай липсва такова определение по чл.128, ал.2 от ГПК /отм./, нито е допуснато експертно заключение, поради което неизяснено по делото е останал въпросът какво е било кадастралното и регулационно движение на имотите, от които е образуван настоящия УПИ Х-431а,432б, идентичен ли е с имота, права от който е придобила ищцата през 1984 г., при какви условия е урегулиран имота и намира ли приложение чл.31 от ЗТСУ /отм./. В нарушение на чл.109 от ГПК /отм./ съдът не е поставил на страните въпроси относно твърденията им за релевантни за спора факти – кой е другия съсобственик на закупения от ищцата през 1984 г. имот /което е релеватно с оглед преценка дали праводател на ответницата е имал права в съсобствеността/, как В. И. Е. /за която ответницата е твърдяла, че е лице различно от В. И. Ефремова/ е придобила права върху дворното място и в резултат на договора по нотариален акт № 1* том LLІV, дело № 20960/93 г. се легитимира като собственик на гаража, а ако се установи, че посочените имена са на едно и също лице – то дали прехвърлянето на правата върху гаража е станало преди или след предявяване на установителния иск за собственост на дворното място.
Допуснатите съществени процесуални нарушения са основание за касиране на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.06.2007 г., постановено по гр.д. № 371 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-а отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: