Р Е Ш Е Н И Е
№ 1425
София, 10.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 330 по описа за 2008 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Р. З. В. и Д. П. К. против решение № 265 от 30.01.2007 г., постановено по гр.д. № 574 по описа за 2006 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 19.03.2006 г. по гр.д. № 1253/2004 г. на Сливенски районен съд по извършване на делба на апартамент № 5а в гр. С., кв.”Д”, бл.37, вх. Д и е постановено друго за възлагане на имота в общ дял на Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И., като същите са осъдени да заплатят суми за уравнение на дела, както следва: на Р. З. В. – 14 945.56 лв. и на Д. П. К. – 3739.14 лв.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан. Касаторките претендират възстановяване на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й, като делбата е допусната между следните съделители и при права в съсобствеността: Р. З. В. – 12/18 ид.ч., Д. П. К. – 3/18 ид.ч., Д. Г. И. – 1/18 ид.ч., П. И. И. – 1/18 ид.ч. и Д. И. И. – 1/18 ид.ч.
Въз основа на експертно заключение въззивният съд е приел, че от процесния апартамент не могат да се обособят повече от две самостоятелни жилища, поради което същия е реално неподеляем и съответно са разгледани предявените претенции за възлагане – от Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И. в техен общ дял и от Р. З. В..
Прието е, че апартамента е закупен на 10.01.1991 г. от Р. З. В. и съпругът й П. И. В. След смъртта на последния имотът останал в наследство на Р. З. В., Д. П. К. и И. П. И. , починал на 14.04.2004 г. и наследен от Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И.. Въззивният съд е счел, че са налице предпоставките на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ делбеният имот да бъде възложен в общ дял на Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И. – 1/6 ид.ч. от имота е придобита по наследство от И. П. И. и е била част от бездяловата СИО между него и Д. Г. И.; тази съпружеска имуществена общност е била прекратена със смъртта на единия съпруг, а преживелият съпруг упражнява родителските права по отношение на непълнолетната Д. И. И. и нито една от трите съделителки не притежава собствено жилище.
Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. От една страна съдът неправилно е приел, че наследената от И. П. И. 1/6 ид.ч. е станала съпружеска имуществена общност между него и съпругата му Д. Г. И., тъй като съгласно чл.20 от С. кодекс придобитите по наследство имущества са лична собственост.
От друга страна е налице неправилно приложение на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./. Общото правило е, че делбата на неподеляемите съсобствени вещи се извършва чрез изнасянето им на публична продан. В отклонение от принципа всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество или неговия паричен еквивалент, в хипотезата на ал.2 на чл.288 от ГПК, е дадена възможност един от съделителите да получи в индивидуална собственост неподеляемо жилище, а дяловете на останалите да бъдат уравнени парично. Тъй като се касае за изключение от общите правила, то тези хипотези не могат да бъдат тълкувани разширително. Следователно може да бъде възложено жилище, когато същото изцяло е придобито в съпружеска имуществена общност, тъй като при придобиване на идеална част, правата на преживелия съпруг са непротивопоставими на останалите съсобственици. Същевременно право на възлагане при условията на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ и то под условие, че в шестмесечен срок бъде платено уравнението на дяловете по чл.288, ал.6 от ГПК-отм. /до който момент е отложено настъпването на вещноправния ефект на възлагателното решение/, има само преживелия съпруг, поради което е недопустимо да се извърши възлагане в общ дял.
С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което делбата да се извърши по общото правило на чл.288, ал.1 от ГПК /отм./ чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като от процесния апартамент не могат да се образуват реални дялове за всеки съделител и в настоящото производство Р. З. В. /също заявила претенция за възлагане/ не поддържа друг способ за прекратяване на съсобствеността.
Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И. следва да възстановят направените от Р. З. В. и Д. П. К. разноски за настоящото производство в размер на 371.91 лв.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 265 от 30.01.2007 г., постановено по гр.д. № 574 по описа за 2006 г. на Сливенския окръжен съд В ЧАСТА, с която е постановено извършване на делбата на апартамент № 5а в гр. С., кв.”Д”, бл.37, вх. Д чрез възлагане на имота в общ дял на Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И., като същите са осъдени да заплатят суми за уравнение на дела, както следва: на Р. З. В. – 14 945.56 лв. и на Д. П. К. – 3739.14 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И., трите с адрес гр. С., кв.”Д” бл.37, вх. Д, ет.3, ап.5а за възлагане в общ дял на допуснатия до делба апартамент № 5а в гр. С., кв.”Д”, бл.37, вх. Д.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба недвижим имот, представляващ: апартамент № 5а, на третия етаж във вх. Д на жилищен блок № 37, находящ се в кв.”Д” в гр. С., състоящ се от дневна, трапезария, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 53.46 кв.м., при граници: изток-външен зид, запад-външен зид, север-зид с вх. Г, юг-стълбище и жилище № 5, отгоре-жилище № 7, отдолу-жилище № 3, заедно с принадлежащото избено помещение № 5 в същия вход на жилищната сграда с полезна площ 4.39 кв.м., при граници: изток-коридор, запад-избено помещение № 2, север-стълбище и юг-коридор, както и 1.90 % идеални части от общите части на жилищната сграда-етажна собственост и 1.90 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена жилищната сграда, като получената при проданта сума се разпредели между съделителите, както следва: за Р. З. В. – 12/18 части, за Д. П. К. – 3/18 части, за Д. Г. И. – 1/18 част, за П. И. И. – 1/18 част и за Д. И. И. – 1/18 част.
ОСЪЖДА Д. Г. И., П. И. И. и Д. И. И., трите с адрес гр. С., кв.”Д” бл.37, вх. Д, ет.3, ап.5а да заплатят на Р. З. В., с. Д., обл. Бургас и на Д. П. К. , гр. С., кв.”Българска” бл.12, вх. А, ет.6, ап.21 разноски за касационното производство в размер на 371.91 лв. /триста седемдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: