Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. София, 19.02.2009г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р.Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 829/2008 година.
Производството е по чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм) .
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. В. и Д. Ц. В. срещу въззивно решение №238 от 27.06.2007г по гр. д. № 951/2006г г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 05.04.2006г по гр. д. № 313/2003г на Костинбродския районен съд , по същество е отхвърлен иск за собственост върху част от реституиран земеделски имот. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на постановеното решение, поради съществени процесуални нарушения , незаконосъобразност и необоснованост. Изводите на съда не са по предмета на спора. Прието е за недоказано нещо ,което ищцовата страна няма за задача да установявава с процеса по иска за собственост към настоящия момент. Съображения са развити и относно неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон .
Ответниците в касационното производство М. К. П. и А. К. М. са заявили становище, че спорът за граници е спор за материално право и този спор е правилно разрешен .
Като взе предвид доводите по жалбата , извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е основателна.
Касаторите Ц. В. В. и Д. В. са претендирали за установено правото си на собственост въз основа на положително решение на ПК гр. К. и скица ,включваща спорната площ като част от възстановен в полза на наследниците на Софийка Г. имот в реални граници. Ответната страна поддържа насрещно положително твърдение да е собственик на спорната площ при същите обстоятелства, т.е възстановяващо собствеността в реални граници положително решение на ПК гр. К. и заверена скица, отразяваща претендираното като част от имота им . Страните са представили писмени доказателства за твърденията си и е прието заключение на вещо лице с констатация за това , което поначало е видно от писмените доказателства . Изводът за неоснователност на иска е споделен от въззивния съд поради това ,че ищците не са провели пълно и главно доказване спорната площ да е била собственост на наследодателя им преди кооперирането .
При така зададените обстоятелства , с диспозитива на обжалваното решение съдът не е дал съответно на задължението си разрешение по спора за собственост ,тъй като не е съобразил кои са фактите с правно значение, въведени като предмет с иска и възражението на ответниците. Не е изследвал , изяснил и обсъдил и фактите които са от значение за легитимацията на страните- активна и пасивна ,при положение ,че спор за собственост към минал момент по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ не е въведен като спорен предмет. Правилно е изтъкнато ,че съставения констативен нотариален акт № 110 т.ІІ от 1993г по обстоятелствена проверка не е годен титул за собственост на земеделска земя в полза на ищците ,но неправилно от наличието му е изведено опорочаващо реституцията в полза на същите лица ,за същия имот , обстоятелство . Спорът действително не е за граница, а за собственост ,но е предизвикан от това ,че границата между притежаваните от страните земеделски имоти видно е била променена във връзка с решение по протокол №12/08.05.2000г ,т.18 на ПК К. от фирмата изпълнител, при условията на отменената понастоящем Наредба № 3* бр. 3 / 1996г). Ищците са били снабдени и са приложили скица за претендирания и възстановен им в реални граници имот №4 , включваща и спорната площ от 310 кв.м. за сметка на съседния имот с пл. № 3 на ответниците ,отразен в скица №242/24.07.1995г с вкючване на същата площ. Без да е било предмет на изрична проверка , от данните по делото е видно, че се касае за територия по карта за възстановяване на имотите в съществуващи стари реални граници за землището. Скиците са издадени с това обозначение и е установено , имотите имат стара кадастрана основа ,т.е налице е условието по чл. 18б ал.1 от ППЗСПЗЗ . Поради това съществен с оглед изясняване на делото и неговия изход е на първо място въпросът одобрена ли е била самата карта (КВС )към датата на постановяване на решение по протокол №12 /08.05.2000г на ПК К. – условие , с което чл. 17 ал.8 от ЗСПЗЗ свързва предпоставките за нейното изменение, актовете , с които изменението се материализира , защитата на засегнатите лица (която е по административен ред ) и правните последици ,които са регламетирани в чл. 34в от ЗСПЗЗ нов ,ДВ бр.68/1999г ,изм. бр.99/2002г). Според закона , от момента на обнародване на заповедта за преработка на плана по чл. 17 ал.8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на ОСЗГ и издадените въз основа на тях констативни актове на засегнатите от преработката имоти . С оглед правата на ответниците М разрешението на закона ще намери приложение само в случай ,че предвидения в ЗСПЗЗ ред за изменение е бил спазен .
Въпросът за наличието или липсата на влязла в сила КВС и нейното изменение е решаващ за легитимацията на страните в настоящия спор , който е за собственост към настоящия момент. И двете страни се легитимират с положително приключило в тяхна полза възстановяване на собственост в реални граници ,но имотите им по издадените в различно време скици се застъпват в спорната площ от 310 кв.м.- обстоятелство, което законът не допуска и предписва преодоляването му по административен , а не по исков ред . При спор за собственост, основан на легитимация по реституция , съдът следва да съобразява пределите , в които упражнява косвен съдебен контрол върху административните актове по възстановяване на земеделски земи и в случая необходимостта от косвена преценка за материална законосъобразност не е в насоката, в която Софиски окръжен съд е развил решаващите си мотиви . Щом границата е била преместена навътре спрямо вече възстановен в реални граници имот и това е отразено на представените скици, гражданският съд е следвало да изясни дали това е допустимо от закона , а не да основе решението си на въпроси извън спорния предмет , като прецени отрицателно доказването на материалните предпоставки за реституция на възстановения имот пл. №4 в реалните му граници по стари документи за собственост , преди кооперирането на земеделската земя . Изменението на граница е допустимо , когато се основава на съставен по съответния ред акт на компетентния в случая орган . Този ред , както и компетенциите на органа , са в зависимост от това одобрена ли е била картата на възстановените имоти, или е бил налице само съставен проект. Въпрос не е изяснен ,тъй като съдът не е изпълнил задължението си да възложи съответна на смисъла по чл. 157 от ГПК задача на вещото лице ,което е съществено процесуално нарушение .
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане , при което да бъде изяснено , включително чрез назначаване на компетентно вещо лице ,следното :
При постановяването на протоколно решение №12 т.18 от 08.05.2000г от П. комисия , има ли вече одобрена карта на възстановената собственост за съответния терен или заповед за преработването й , спазен ли е редът и има ли в тази връзка формално основание за изменение на граница по смисъла на действащата тогава Наредба за поддържане и осъвременяване на КВС (Наредба № 33/96г ) – основание, материализирано с акт , който гражданския съд да зачете като действителен . С оглед реда по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ следва да бъде изяснено какви актове са постановени по административен ред и влезли ли са в сила по отношение на заинтересованите от обжалването им страни във връзка с отложените на терена граници . След изясняване на горните въпроси ,пряко ще последва извод за това има ли предпоставки съдът да реши коя от насрещните в спора страни – ищците или ответниците , е собственик на спорната площ , с оглед на това дали същата е част от ищцовия имот пл. № 4 от масив №10 , или ответниците си остават собственици на спорната част като включена в имота им, възстановен под пл. № 3 от същия масив по КВС на землище с. П..
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №238 от 27.06.2007г по гр. д. № 951/2006г г. на Софийски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2