Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
София, 25.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4666/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
І.Образувано е по касационна жалба вх.№1051/07.03.3016 г. от [фирма], представлявано от пълномощника адв.Й. Й. срещу решение № 7/18.01.2016 г. по гр.д.№322/2015 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение №116/13.03.2015 г. по гр.д.№711/2014 г. на Окръжен съд-Русе и са присъдени разноски. С пър- воинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск от ищеца [фирма] иск срещу [фирма] и В. Й. М., ЧСИ рег.№833, за солидарното им осъждане да му заплатят сумата 83 618,35 лв. обезщетение за причинени вреди от имуществено увреждане. Отхвърлен е и евентуалният иск по чл. 55 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 83 618,33 лв.,като получена без основание.
ІІ.Подадена е и частна касационна жалба вх.№ 1029/02.03.2016 г. от В. Й. М., чрез пълномощник адв.В. В. срещу въззивното решение в частта за разноските, с която е потвърдено определение № 704/11.05.2015 г. по гр.д.№711/2014 г. на Окръжен съд-Русе в обжалваната част. С тази част е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за присъждане на още 3038,55 лв. адвокатско възнаграждение за оказана защита и по предявения евентуален иск в първоинстанционното производство.
ІІІ.Присъединена е и частна жалба вх.№ 4146/06.04.2016 г. от В. Й. М., чрез пълномощник адв. В. В. срещу определение № 373 / 13.09.2016 г. постановено по въззивното дело, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на въззивното решение в частта за разноските, с присъждане на още 3038,55 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана защита по евентуалния иск във въззивното производство.
І.В касационната жалба на ищеца [фирма] се поддържа оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че процесното вземане от ДФ „Земеделие“ не попада в приложното поле на §47 ал.2 ПЗР на ЗДБРБ за 2013 г., респективно на §61 ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г. Твърди се, че то е целево и е с произход от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския фонд за развитие на селските райони.Като част от централния републикански бюджет тези субсидии се предоставят целево за подпомагане на земеделските производители. Приложим е чл.11 от Регламент (ЕО) № 1290 /21.06.2005 г. на Съвета. Бенефициер за тези суми е земеделският производител , а не фондът. Поради това намира, че с действията си ЧСИ го е увредил, като е насочил изпълнението върху средствата от субсидията по искане на взискателя [фирма]. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Ответникът по касационната жалба В. Й. М. я оспорва. Ответникът по частната касационна жалба и по частната жалба [фирма] също ги оспорва.Останалите страни не изразяват становище.
С определение №460/29.05.2017 г. по делото в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите :
-дали вземанията на земеделските производители към ДФ „Земеделие“, представляващи субсидия по програмите на ЕС за развитие на селските райони са секвестируеми или не са секвестируеми вземания; дали върху тези вземания не се допуска принудително изпълнение, респективно не се допуска изпълнение върху сметката, по която са получени плащанията по тях.
Конкретизира въпросите в следния смисъл:
-дали паричните средства по мярка „Директни плащания 2012“ с първоизточници на изплатените суми: „Схема за единно плащане на площ“/СЕПП/,финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ /НР 1/,финансирани от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони представлява публично финансиране, дали тези средства са част от структурата на републиканския бюджет и дали те представляват целево предоставени средства от републиканския бюджет за субсидии на нефинансови предприятие по смисъла на §47 ал.2 ПЗР на ЗДБРБ за 2013 г.,респективно по смисъла на §61 ПЗР на ЗДБРБ за 2012 г.
По така поставените въпроси, ВКС състав на ІІІ г.о. приема следното:
Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни правни норми, които се прилагат служебно. Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи: несеквестируеми вещи и несеквестируеми вземания . Предмет на настоящото обсъждане са несеквестируемите вземания и вземанията, върху които не се допуска принудително изпълнение, т.е. тези за които е налице е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Тя следва от непрехвърлимостта на вземането или от изрични законови разпоредби. Не се допуска напълно или частично принудително изпълнение за задълженията на длъжници-физически лица, например върху вземанията за социални плащания- чл. 114а КСО, 14 ал.3 З., вземанията по застрахователен договор-чл.381 КЗ . Относно длъжници-юридически лица чл.614 ал.5 и ал.7 ТЗ предвижда, че в масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 З., сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 ЗУО. В групата на несеквестируемите вземания по силата на законова забрана са тези, визирани от разпоредбата на чл.446 ГПК. Съгласно чл.444 т.8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху средства с публичен характер-съгласно чл.520 ал.1 и 2 ГПК не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата от ЕС и по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл.94 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2017 г. Според тази разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Действащият към възникване на спорното правоотношение ЗДБРБ за 2012 г./отм./ също предвижда такава забрана.Съгласно §61 от целево предоставяните средства от републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения. Съгласно §47 ал.1 и ал.2 ЗДБРБ за 2013 г./отм./, целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по чл.1 ал.2,раздел ІІ,т.1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация,санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняване на минали екологични щети не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Разпоредбите са с императивен характер и са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани , независимо от неизправността на субекта на такива задължения .
До отговор на въпроса дали на същия режим се подчиняват вземанията на земеделските производители към ДФ „Земеделие“, представляващи субсидия по програмите на ЕС за развитие на селските райони се достига след анализ на относимата вътрешна и общностна нормативна уредба:
Съгласно чл.2 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета , земеделски стопанин е такъв по смисъла на чл.4 Регламент /ЕС/ № 1307/2013, а именно: физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от Д. във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност.Според §1,т.1 ДР на ЗПЗП земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Следователно техният предмет на дейност не представлява финансова дейност и те не са финансови предприятия. Сметките за средствата от ЕС обаче не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите бюджети съгласно чл.141 ЗПФ и в бюджетите на бюджетните организации- съгласно чл.6 ЗПФ. Бюджетните организации администрират и управляват средствата от ЕС чрез сметки за тях, които са финансово-правна форма за получаването,разпределянето и разходването им и свързаното национално съфинансиране съгласно чл.8 ал.1 и ал.2 ЗПФ. С чл.81, ал.1, ал.3 и ал.4 ЗПФ са определени сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2017 г. М. съвет ще утвърждава годишни разчети, съгласно приложение № 9. Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с министъра на финансите, след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година, при влошаване на бюджетното й салдо. Министърът на финансите може да извършва компенсирани промени по утвърдените годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Националния фонд и на Държавен фонд „Земеделие“ при запазване на тяхното бюджетно салдо. С чл.11 ЗПЗП е създаден Държавен фонд „Земеделие“-юридическо лице на бюджетна издръжка, изпълняващ функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращ с финансовите средства, отпуснати от европейските фондове. Според чл.7 от Регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., разплащателните агенции са отдели или органи на държавите членки, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл.4 пар.1/разходи по линия на ЕЗФГ/ и чл.5/ разходи по ЕЗФРСР/.Държавите членки акредитират като такива отдели или органи, които разполагат с административна организация и система за вътрешен контрол, предоставящи достатъчно гаранции, че плащанията са законни и редовни и че са надлежно отчетени. Съгласно чл.17а ЗПЗП тези средства са публични.Съобразно §1 т.50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя.
Една от водещите инициативи, съдържащи се в Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – Европа 2020, одобрена от държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС през юни 2010 г., е ефективното използване на ресурсите, включващо мобилизиране на финансовите инструменти на ЕС -напр. развитие на селските райони, като част от последователна стратегия за финансиране, която обединява европейското и националното обществено и частно финансиране. В прембюлната част на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /Е./ № 352/78 /, ЕО/ № 164/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета , е посочено че: / 27/ помощта от Съюза следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно; /46/ компетентните национални органи следва да извършват плащания към бенефициерите, предоставени по схемите на Съюза за подпомагане, които са включени в интегрираната система в пълен размер, при съобразяване с намаляванията, предвидени в регламента и в рамките на предписаните срокове; /59/ бенефициерите следва да разберат точно своите задължения във връзка с правилата за кръстосано съответствие; /68/ всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, /75/публикуването на имената на бенефициерите на Фондовете е средство за засилване на публичния контрол върху използването им. В чл.11 от Регламента е прието, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер; в чл.40- че когато в правото на Съюза са посочени срокове за плащане, всяко плащане извършено от разплащателната агенция към бенефициер преди най-ранната и след най-късната възможна дата за плащане прави такива плащания недопустими за финансиране от Съюза; чл.47 предвижда, че извън проверките извършвани от държавите-членки и всеки вид проверка, организирана по чл.322 ДФЕС и въз основа на Регламент /Евратом, ЕО/ № 2185/96 на Съвета, Комисията може да организира проверки на място в държавите-членки; чл. 54- че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност държавите-членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо – получаването от страна на разплащателната агенция на контролен доклад; чл.56 – че когато нередности или небрежност са открити при програмите за развитие на селските райони, държавите-членки извършват финансови корекции, като изцяло или частично отменят финансиране от Съюза; чл.58.2,3- че държавите членки създават ефективни системи за управление и контрол, за да гарантират спазването на законодателството, уреждащо схемите за подпомагане на Съюза; чл.63- че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, тя не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и се налагат административни санкции; чл.111-че държавите-членки гарантират ежегодно публикуване ex post на бенефициерите на Фондовете.
Подобни разпоредби се съдържат и в отменения Регламент /ЕО/ № 1290/2005 на Съвета от 21.06.2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика, действал при възникване на правоотношението, предмет на настоящото дело. Според посоченото в преамбюлната му част, /11/ финансовата помощ от Общността следва да се изплаща на бенефициерите навреме, за да могат да я използват ефективно, направените разходи след изтичането на крайните срокове за плащанията следва да бъдат изключени от финансирането от бюджета на Общността; /16/ Комисията следва да приведе в действие система за ранно предупреждение и мониторинг по отношение на селскостопанските разходи; /30/ да бъде предвидено извършване на проверки от упълномощени от Комисията лица. В чл.1 е прието, че се постановяват специфични изисквания и правила за финансиране на разходите по изпълнение на Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитие на селските райони; в чл.10-че разходите могат да бъдат обхванати от финансирането на Общността само ако са извършени от акредитирани разплащателни агенции, определени от държавите членки, в чл.11- че плащанията във връзка с финансирането, предвидено в регламента или със сумите, съответстващи на публичното финансово участие по програмите за развитие на селските райони се изплащат в пълен размер на бенефициерите; в чл.16- че когато в законодателството на Общността са постановени срокове за извършване на плащанията, всяко просрочване от страна на разплащателните агенции погасява правото за възстановяване на тези плащания от финансирането на Общността; в чл.20- че за да гарантира, че бюджетния таван няма да бъде превишен, Комисията прилага мерки за ранно предупреждение и мониторинг за всеки месец по отношение на разходите по линия на ЕФГЗ; в чл.37- че Комисията може да организира проверки на място.
Съгласно чл.288 ДФЕС /предишен чл.249 ал.2 Д./ Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
От изложеното следва изводът, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, включително това по мярка „Директни плащания 2012“ с първоизточници на изплатените суми: „Схема за единно плащане на площ“/СЕПП/,финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ /НР 1/,финансирани от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони, като нефинансово предприятие, не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това, то се подчинява на същия режим. Аргументите за това са следните: правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „Земеделие“,както беше казано по-горе, е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.
Съгласно т.13 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания или вземания по които не се допуска принудително изпълнение.Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания,изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.
ІІ.В частната касационна жалба, подадена от ЧСИ В. Й. М. се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно в частта относно разноските.Твърди се,че ищецът трябва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение по всеки един от разгледаните искове. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя въпросът:
-как се определя отговорността на ищеца за разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на ответника при отхвърляне на съединени искове, предявени при условията на евентуалност-съобразно цената на главния иск или за всеки един от исковете, респективно за сбора от цените на тези искове.
Същият счита, че изводите на въззивния съд са в противоречие с приетото в определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по ч.т.д.№ 756/2011 г.1 І т.о. ,чт.д. № 46/2014 г.,ІІ т.о., ч.т.д.№60/2009 г., І т.о. и по ч.т.д.№752/2009 г., І т.о., според които разноски за евентуалния иск се дължат, дори и той да не е бил разгледан.
Ищецът [фирма] в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Й. Й. я оспорва.
ВКС, състав на ІІІ г.о. споделя цитираната от ЧСИ съдебна практика. Като нейно продължение е и новосъздадената ал.5 в чл.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.84/2016 г./,според която за процесуално представителство,защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
ІІІ. В присъединената частна жалба от ЧСИ В. Й. М. се поддържат аналогични доводи, а именно,че ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски в съответствие с цените на двата разгледани иска.
Ищецът [фирма] в писмен отговор,подаден чрез пълномощник адв.Й. Й. я оспорва.
По спора, предмет на настоящото дело, ВКС,състав на ІІІ г.о. установи следното:
І.За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран от [фирма] с искове насочени срещу ответниците [фирма] и В. Й. М., ЧСИ рег. № 833, с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл.74 ЗЧСИ и евентуални искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД , които са с цена в размер на сумата 83 618,35 лв. Първият ответник се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК издадена въз основа на запис на заповед от 02.05.2012 г. за сумата 66 408 лв. и с изпълнителен лист срещу ищеца. Представил го пред втория ответник за образуване на изпълнително производство и поискал да се наложи запор върху вземанията на длъжника от ДФ „Земеделие“ за субсидии. ЧСИ образувал изпълнително дело № 20128330400757 за главница 66 408 лв., 1 328,16 лв. и 3 342 лв. разноски. Наложил запор върху банкова сметка на ищеца, като от нея е изтеглена сума в общ размер 83 618,35 лв. С нея са погасени задължението и разноските по образуваното изпълнително дело. Изтеглената сума представлява част от изплатената на ищеца субсидия в качеството му на регистриран земеделски производител. Въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът дали тези средства са секвестируеми с оглед на техния произход от европейски фондове за гарантиране на земеделието и за природни ограничения в планинските райони. Направил е извод, че те са секвестируеми. Посочил е, че постъпилите суми по банковата сметка на ищеца на 30.04.2013 г. са му били изплатени за кампания 2012 г. Приел е,че не са му предоставяни целево средства от републиканския бюджет като субсидии за нефинасови предприятия и капиталови трансфери по чл.1 ал.2, раздел ІІ, т.1.1 и т.2.2 от ЗДБРБ за 2013 г./отм./.Счел е ,че за тях е приложим ЗДБРБ за 2012 г./отм./ и че преведените на длъжника суми не представляват целево предоставени средства от републиканския бюджет на нефинансово предприятие за субсидия по чл.1 ал.2, раздел ІІ, т.1.1 и т.2.2 по смисъла на §61 ал.1 и ал.2 от ЗДБРБ за 2012 г./отм./ Намерил е, че трансферите за ДФ „Земеделие“ не попадат в обхвата на тази разпоредба, а са изрично уредени в т.1.11 от раздел ІІІ на чл.1 ал.2 ЗДБРБ за 2012 г./отм./ Поради това е счел, че действията на ЧСИ не са противоправни. Същото се отнася и за действията на [фирма], което е в правото си да поиска изследване на цялостното имуществено състояние на длъжника, включително вземанията му от ДФ „Земеделие“. Разгледал е и евентуалните искове, които също е намерил за неоснователни. Ответникът [фирма] се е удовлетворил със сумата 71 404,77 лв., включваща 63 772,82 лв. главница, лихва в размер на 3 011,79 лв. и неолихвяеми вземания в размер на 4 670,16 лв. ЧСИ е получил 9 385,89 лв.разноски и такси. Следователно не е налице неоснователно разместване на имущество, сумите са получени на валидно правно основание и ответниците не са се обогатили с тях. Поради това е отхвърлил исковете.
ІІ.Относно възнаграждението по чл.38 ал.1 т.3 пр.3 ЗА на адвоката на ЧСИ е приел, че то е определено съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес и че не му се дължи възнаграждение за всеки един от отхвърлените искове.
ІІІ. В определението по чл.248 ГПК е изложил идентични изводи.
І.При така дадения отговор на поставения в касационната жалба на ищеца въпрос следва, че изводите на въззивния съд са неправилни. Вземането върху което е осъществено принудително изпълнение е несеквестируемо и поради това незаконосъобразно банковата сметка на ищеца, по която то е постъпило, е била запорирана до неговия размера. Независимо от това решението по делото е правилно, но по различни съображения.
Длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждане на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество, независимо дали е обжалвал действията му.За да бъде ангажирана отговорността му трябва да са осъществени всички елементи на деликта. Не се спори между страните,че с действията си ЧСИ е удовлетворил реално съществуващ дълг на ищеца по издадената заповед за незабавно изпълнение. Неговият имущество е било обременено с него. Един от елементите на непозволеното увреждане е причиняване на имуществена вреда, която се изразява в намаляване на имуществото или в пропускане на ползи, чрез увеличаването му. С изплащането на дълга имуществото на ищеца не е намалено,той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно задължение, с което то е било обременено. Претендираната вреда щеше да е причинена, ако беше проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане при липса на задължения. В исковата молба липсват твърдения за причиняване на някакви други вреди и загуби от провеждането на принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане, извън изпълнението на съществуващия дълг, например такива, които са възникнали от невъзможност да се произведе и реализира земеделска продукция, поради неполучаване на субсидията. Неоснователен е и евентуално предявеният иск, доколкото разместването на имуществени блага е станало на валидно правно основание. По тези съображения въззивното решение следва да бъде потвърдено.
ІІ.При така дадения отговор по поставения в частната касационна жалба въпрос, решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено определение №704/11.05.2015 г. по гр.д.№711/2014 г. на Окръжен съд-Русе е неправилно.Следва в тази негова част да бъде отменено, като вместо това бъде постановено осъждането на ищеца да му заплати още 3038,35 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл.38 ал.2 ЗА по евентуалния иск. Искането е основателно, макар че представеният списък с разноските пред първоинстанционния съд е непълен,защото е осъществена защита по два обективно и субективно съединени иска.
ІІІ.Постановеното определение №373/13.09.2016 г. по гр.д.№322/2015 г. на Апелативен съд-Велико Т. се явява недопустимо. Защитникът на ЧСИ е поискал въззивният съд да измени решението си в частта за разноските, направени пред втората инстанция, но не е представил списък на разноските. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя списък за тях. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в тази негова част. Законът поставя това изискване независимо от обстоятелството, дали те са заплатени от страната или се иска присъждането им по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Според разрешението, прието в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК-т.9, молбата за изменение на съдебното решение, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК е недопустима. Като я е разгледал по същество, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт в тази част. Следва определението в тази част да бъде обезсилено и молбата на защитника на ЧСИ да бъде оставена без разглеждане.
При тези съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 7/18.01.2016 г. по гр.д.№322/2015 г. на Апелативен съд-Велико Т., в частта, с която е потвърдено определение №704/11.05.2015 г. по гр.д.№711/2014 г. на Окръжен съд-Русе, в обжалваната част и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адвокат В. В. още 3038,55 лв. адвокатско възцнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл.38 ал.2 ЗА в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/18.01.2016 г. по гр.д.№322/2015 г. на Апелативен съд-Велико Т., в останалата част.
ОБЕЗСИЛВА определение № 373/13.09.2016г. по гр.д.№322/2015 Г. на Апелативен съд-Велико Т. и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№1028/02.03.2016 г. от адвокат В. В. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: