О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143
гр. София 05.03.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 803 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 414/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 1303/ 2013 г. в частта, с която Старозагорският окръжен съд след частична отмяна на решение № 689/ 31.05.2013 г. по гр. д. № 5203/ 2012 г. по описа на Старозагорски районен съд допуска до съдебна делба при равни квоти между М. М. Б. ЕГН [ЕГН] и К. М. М. ЕГН [ЕГН] жилищна сграда с идентификатор 68850. 520.289. 1, построена на два жилищни етажа с един приземен с гараж и тавански помещения в подпокривното пространство, със застроена площ 87. 10 кв. м. и разгърната застроена площ 174. 20 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.520.289 с административен адрес [населено място], [улица].
Решението се обжалва от К. М. М. в посочената част. К. намира решението за частично недопустимо, като постановено по непредявен иск за делба на гараж. По иска за делба на сградата след усвоено право на строеж повдига и въпроси, които касаят правилността на решението. Уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, поставените от касатора въпроси се включват в следния общ процесуалноправен: има ли правомощие съдът и по какъв начин е длъжен да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, ако в исковото производство са приети същите документи, които са били представени и в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК (отм), респективно по чл. 587, ал. 1 ГПК. К. счита, че отговорът би допринесъл за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. М. Б. я оспорва. Счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като решението е допустимо и всички обсъдени документи подкрепят извода на въззивния съд за равни дялове на съделителите в съсобствената сграда.
Върховният касационен съд намира за единна практиката, съгласно която в решението за допускане на делбата съдът е длъжен да индивидуализира сградата, ако и способите за това да са различни: по предназначение, етажност и според отделните обекти в нея. Следователно посочването на гаража в приземния етаж на процесната жилищна сграда, извършено в обжалваното решение, е допълнителен белег, който я индивидуализира. Броят и стойността на самостоятелните обекти има значение за втората фаза на особеното исково производство – по извършване на съдебната делба на сградата. Въззивното решение е съобразено с тази практика и е допустимо.
Върховният касационен съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по втория въпрос и съображенията за това са следните:
Съделителите се позовават на нотариален акт № 14/ 04.01.1997 г, който е издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК (отм). И двамата считат, че от него тръгва установяването на техните дялове в сградата, защото инкорпорира констатацията на нотариуса за равни права на К. М. Р. (М.) и на съпрузите Н. П. Б. и М. М. Б.. Тълкуването на нотариалния акт е и първопричината за правния спор, отнесен и до касационната инстанция. Съделителят М. Б. разбира констатацията в смисъл, че всеки един от тримата участници в нотариалното производство е имал равен дял в сградата и след смъртта на Н. Б. през 2007 г, негова съпруга и майка на К. М., дяловете в съсобствеността са пак равни. Съделителят К. М. разбира същата констатация в смисъл, че към съставянето на нотариалния акт нейният дял в сградата е равен на този, който съпрузите Б. са притежавали при условията на съпружеска имуществена общност и след смъртта на нейната майка тя притежава 3/ 4 идеални части, а преживелият съпруг – 1/ 4 идеални части. Въззивният съд е игнорирал причината за спора, отнесен за решаване и до касационната инстанция. Той се проявява чрез въпроса подлежи ли на тълкуване и по какъв начин констатацията в т. 2 от нотариален акт № 14/ 04.01.1997 г. Изводите за равенство в дяловете въззивният съд е направил, като е обсъдил самостоятелно останалите събрани писмени доказателства, без да ги свърже с нотариалния акт. Не е съобразил, че основната група от тях (с изключение на договор от 07.07.1983 г, какъвто по делото няма) са тези, които са били представени и в производството по чл. 483, ал. 1 ГПК (отм). Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото поставеният правен въпрос обуславя обжалваното решение и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 414/ 31.10.2013 г. в частта, с която Старозагорски окръжен съд отменя решение № 689/ 31.05.2013 г. на Старозагорски районен съд (частично) и допуска до съдебна делба сградата.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса от 40. 00 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на документа или изтичане на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.