Р Е Ш Е Н И Е №143
гр. София, 26.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 803 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
К. М. М. обжалва решение № 414/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 1303/ 2012 г. в частта, с което Старозагорският окръжен съд, І-ви граждански състав частично отменя решение № 689/ 31.05.2013 г. по гр. д. 5203/ 2012 г. по описа на Старозагорски районен съд и допуска съдебна делба на описаната жилищна сграда между касатора и М. М. Б. при равни квоти.
К. обжалва решението с оплакване за недопустимост в частта, с която до делба е допуснат гаражът в жилищната сграда. Становището е обосновано с възражението, че въззивният съд се е произнесъл по иск за делба на гараж, какъвто не е предявяван. К. счита, че въззивният съд е определил равните квоти в съсобствеността на жилищната сграда при съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Според него, въззивният съд е бил длъжен да тълкува правния извод в нотариален акт № 14/ 04.01.1997 г. относно съпритежанието на правото на собственост върху сградата единствено според съдържанието на акта. Като е обсъдил правното значение на документите, послужили за съставянето на неоспорения нотариален акт, въззивният съд е подменил правния извод на нотариуса. Оттук е отказал да приложи чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 27 СК от 1985 г. (отменени, но в сила към датата на смъртта на наследодателката) и неправилно е приложил чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Претендира разноски.
Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материално-правен въпрос: Има ли правомощие съдът и по какъв начин е длъжен да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, съставен на основание чл. 483 ГПК (отм), респ. чл. 587 ГПК, ако в исковото производство са приети същите документи, които са били представени и в нотариалното производство?
Ответникът по касация М. М. Б. намира въззивното решение за правилно. Също претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд се е произнесъл в определението по чл. 288 ГПК по оплакването на касатора, че въззивният съд е разгледал иск за делба на гараж, какъвто не е предявяван във връзка с искането решението да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Излишно е развитите мотиви да се възпроизвеждат и в касационното решение. Настоящият състав приема, че решението е постановено при наличието на всички процесуални предпоставки, обуславящи неговата допустимост. При преценката на оплакванията за неговата неправилност и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК настоящият състав намира следното:
Въззивният съд в правомощията на инстанция по същество частично е отменил първоинстанционното решение и е допуснал до делба жилищната сграда между К. М. и М. Б. при равни квоти. Изследвайки източника на съсобственост, въззивният съд е обсъдил нотариален акт № 14/ 04.01.1997 г, съставен по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм). Т. 2 от акта съдържа извода на нотариуса, че К. М. Р. (М.) и съпрузите Н. П. Б. и М. М. Б. при равни права са собствениците на процесната сграда. Въззивният съд е съобразил, че страните спорят как следва да се разбира констатацията на нотариуса относно квотите. Според предложението на касатора, дадено с писмения отговор на исковата молба, – съсобственост при равни квоти: 1/ 2 идеални части за К. М. и 1/ 2 ид. части имуществена общност между съпрузите Н. и М. Б.. Според предложението на ответника по касация, направено с исковата молба, – съсобственост при равни квоти между тримата молители в нотариалното производство. Решавайки тази част от спора, въззивният съд е подложил на тълкуване правния извод на нотариуса относно дяловете, като е обсъждал правното значение на приетите в исковото производство писмените доказателства и решението за пълното осиновяване на К. М. от М. Б.. А. е намерил в това, че същите документи са послужили в нотариалното производство. Така е приел, че към датата на съставяне на нотариалния акт всеки един от тримата молители е притежавал равен дял от собствеността на сградата (по 1/ 3 ид. части). Приел е, че смъртта на Н. Б. през 2007 г. легитимира съделителите, съответно дъщеря и съпруг на починалата, като универсални правоприемници по равно на нейния дял (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). Доколкото според констативния нотариален акт те са другите двама съсобственици на сградата, след смъртта на Н. Б. дяловете са отново равни, но разделени между двамата съделители.
По въпроса, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, Върховния касационен съд приема следното: Съдът има правомощие да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, съставен по реда на чл. 483 ГПК (отм), респективно по реда на чл. 587 (отм), единствено според съдържанието на акта. Дори когато в исковото производство са приети същите документи, които са послужили за съставянето на нотариалния акт по чл. 483 ГПК (отм), респ. по чл. 587 ГПК (отм), при решаването на делото съдът няма правомощие да обсъжда тяхното правно значение. Съдът има компетентност да обсъди правното значение на тези документи с решението само при оспорване на признатото с акта право на собственост. Съображения на настоящия състав са следните:
Законодателят е предвидил възможност за носителя на правото на собственост, който не притежава документ за своето право, да се снабди с такъв и в ГПК от 1952 г, и в ГПК от 2007 г. Производството е вид нотариално (чл. 465, б. „б” ГПК (отм), респ. чл. 569, т. 2 ГПК). Две са хипотезите за издаване на такъв нотариален акт, който съдебната практика именува „констативен”. Те са в чл. 483, ал. 1 и 2 ГПК, респ. чл. 587, ал. 1 и 2 ГПК. В рамките на охранителното производство по снабдяване с констативен нотариален акт нотариусът извършва действия по събиране на доказателства. Въз основа на тази дейност и ако собствеността е призната, той издава нотариален акт (чл. 483, ал. 3 ГПК (отм), респ. чл. 587, ал. 3 ГПК). Констативният нотариален акт инкорпорира правния извод на нотариуса за титулярството на правото на собственост. Като всеки документ, материализиращ изявление, е възможно да възникне необходимост от тълкуване на акта. При спор за гражданско право, по който констативният нотариален акт е представен, съдът има компетентност да извърши тълкуването, но само според съдържанието на акта. Ако на съда бъде призната компетентност да извършва тълкуване при обсъждане и на правното значение на писмените доказателства, които са били представени в нотариалното, това разкрива риск за подмяна на правния извод на нотариуса. Съдът не е длъжен да съобразява извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост единствено при оспорване на неговата вярност в спор относно гражданско право. Само в тази хипотеза той е длъжен с решението да обсъди значението и на писмените доказателства, приети в исковото производство, които са били представени и в нотариалното. Тогава единствено съдът дължи да прецени съответствието на правния извод на нотариуса с действителното положение. При липса на оспорване на констативния нотариален акт съдът решава делото, като е длъжен да приеме извода за верен.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Нотариален акт № 14/ 04.01.1997 г. подлежи на тълкуване относно квотите, при които тримата молители са признати за съсобственици на процесната сграда. Тълкуването въззивният съд е бил длъжен да извърши единствено според съдържанието на акта в (т. 2, цитирана по-горе). Без значение за тълкувателната дейност е това, че в исковото производство са били приети основната част от документите, послужили и за съставянето на нотариалния акт. Съдът е бил длъжен да съобрази от една страна, че нотариусът е признал тримата молители в охранителното производство за съсобственици при равни квоти на процесната сграда, но от друга е посочил, че молителите Н. П. Б. и М. М. Б. са съпрузи. Техният брак е без значение за нотариалното производство и за качеството им на молители в него. Качеството на съпрузи има значение единствено за възникнал императивен режим на имуществена общност (чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г). Следователно правният извод на нотариуса за равенство в квотите касационната инстанция разбира в смисъл, че титуляр на 1/ 2 ид. части от правото на собственост е К. Р., а титуляри на останалите 1/ 2 ид. части са съпрузите Б. в императивния режим на съпружеска имуществена общност. За да приеме, че нотариалният акт удостоверява равен дял в съсобствеността за всеки (по 1/ 3 ид. части), въззивният съд е обсъдил писмените доказателства като основната част от документите, представени и в охранителното производство и приети в исковото. Без някой от съделителите да е оспорвал признатото с акта право на съсобственост, въззивният съд е упражнил компетентност, каквато няма. Допуснатото процесуално нарушение е изразено в незачитане на доказателственото значение на нотариалния акт. То е съществено, защото чрез недопустим способ на тълкуване въззивният съд е подменил правния извод на нотариуса относно дяловете в съсобствеността на сградата. След отмяна на обжалваното решение касационната инстанция е длъжна да реши спора, защото няма необходимост от извършване на нови процесуални действия.
Констативният нотариален акт свидетелства, че към датата на съставянето му – 04.01.1997 г. касаторът притежава 1/ 2 ид. части от собствеността на сградата, а другите са обект на съпружеска имуществена общност между съпрузите Н. Б. и ответника по касация. Смъртта на Н. Б. през 2007 г. е основание, прекратило общността при равни дялове за съпрузите (чл. 26, ал. 1, пр. 1 СК, вр. чл. 27 от 1985 г) и е основание за универсално правоприемство. Делът на Н. Б. е наследен по равно от двамата съделители, нейните дъщеря и съпруг (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН). Следователно делбата на съсобствената сграда следва да се допусне при квоти за касатора 5/ 8 ид. части = 4/ 8 ид. части (по констативния нотариален акт) + 1/ 8 ид. части (по наследствено правоприемство) и за ответника по касация 3/ 8 ид. части = 2/ 8 ид. части (от прекратената СИО) + 1/ 8 (по наследствено правоприемство). Въззивното решение подлежи на изменение относно квотите.
При този изход на делото в тежест на ответника по касация следва да се възложат разноските, извършени от касатора в производството пред ВКС.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 414/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 1303/ 2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд в частта относно квотите, при които е допусната до делба сградата.
ОПРЕДЕЛЯ следните дялове:
· за К. М. М. ЕГН [ЕГН] – 5/ 8 идеални части и
· за М. М. Б. ЕГН [ЕГН] – 3/ 8 ид. части.
ОСЪЖДА М. М. Б. да заплати на К. М. М. сумата 1 570 лв. – разноски в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.