3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1430
гр.София, 14.12.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 933 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Д. срещу решение № ІІ-45 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 430 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2012 на Бургаския районен съд от 30.12.2011 г., постановено по гр. д. № 5787 по описа за 2011 г. за осъждане на В. С. Д. в качеството на единствен законен наследник на С. Д. Д. да заплати на М. Г. Д. и Д. Ч. Д. на основание чл.240 от ЗЗД сумата от 8 500 лв., отменено е решението на Бургаския районен съд в частта, касаеща началния момент, от който лихвата се дължи, като този момент е определен на 29.10.2011 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е недопустимо и неправилно-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Формулира следните два процесуалноправни въпроса: Възможно ли е да се презюмира наличието на сключен договор за заем, без изрично в договора това основание да е договорено? В случая окръжният съд е приел, че между наследодателя на ответницата и неговите родители е имало сключен договор за заем, макар че липсва такъв договор в писмена форма и в подписаната от получателя разписка от 8.10.2007 г. не е посочено, че сумата е дадена в заем. Според въззивния съд няма пречка даването на сумата в заем да се установява и посредством свидетелски показания. Счита, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на решение № 52 от 22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и на решение № 37 от 25.06.1969 г. по гр.д. № 32 от 1969 г. на ОСГК на ВС. Вторият въпрос е за начина, по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства, по-специално на свидетелските показания, и задължението на съда да обсъди констатираните противоречия в техните показания и писмените доказателства и да изложи съображенията си затова, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответниците по жалбата М. и Д. Д. считат, че не са налице основанията за нейното допускане до касационно обжалване, като я оспорват и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищците М. и Д. Д. са предявили срещу В. С. Д. иск за връщане на сумата от 8 500 лв., дадена според тях в заем на наследодателя на ответницата С. Д.. Като доказателство за сключения заемен договор те са представили към исковата молба разписка от 8.10.2007 г., според която С. Д. е получил от тях сумата за уравняване на дяловете по т.7 от споразумение по чл.99, ал.3 от СК/отм./ от 8.10.2007 г. по бр.д. № 500 от 2007 г. по описа на БРС. В споразумението липсва т.7, но в бракоразводното решение се сочи, че С. Д. ще заплати 10 000 лв. на бившата си съпруга за уравняване дяловете, представляващи стойността на двата недвижими имота, поставени в дял на всеки един от бившите съпрузи. В разписката не е посочено, че парите са дадени в заем, а съдилищата са достигнали до извода, че това е основанието за предаване на сумата въз основата на свидетелски показания. Този извод в обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, формулирана в решение № 52 от 22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на І ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, според която не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, а основанието подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Установяването на основанието трябва да стане с допустими доказателствени средства, при спазване ограниченията за недопустимост на свидетелските показания в хипотезите на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК. Ето защо решението, в частта, с която касаторът е осъден да заплати главницата, трябва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос.
Вторият въпрос на касатора касае преценката на съда на събраните по делото доказателства. Въпросът, по който може да бъде допуснато касационно обжалване обаче не може да се отнася до възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК/. Ето защо касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
В частта, с която въззивният съд е присъдил законната лихва върху главницата, решението на въззивния съд трябва да бъде допуснато евентуално до касационно обжалване с оглед вероятността да е недопустимо.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-45 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 430 по описа за 2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ 170 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а делото-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: