О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1438
София 16.11.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 380/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., Н. Станиславва Д.-С., Р. Ю. П., София Р. П., Г. Д. С. и Й. Д. П., всички със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника им адвокат К. С., срещу решение №1444 от 29.11.2010 г. по гр. дело №1178/2010 г. на Варненския окръжен съд. С него е отменено решение от 29.04.2010 г. по гр. дело №3691/2009 г. на Варненския районен съд и е прогласен за недействителен по отношение на З. Х. П. и М. Т. П. договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №**, том *, рег. №***, нот. дело №** от 200* г. по описа на вписания под №*** в регистъра на НК нотариус Т. М. с район на действие Варненския районен съд, с който Г. Д. С. и Й. Д. П. са прехвърлили на М. Г. С., по време на брака му с Н. С. Д.-С., и на Р. Ю. П., по време на брака му със София Р. П., правото на собственост върху поземлен имот – лозе, находящо се в [населено място] за сумата 15 800 лв. на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищците имат вземане, което не е погасено по давност, срещу продавачите на имота по описания по-горе договор като купувачи на същия имот по предварителен договор от 12.01.2004 г. С процесната продажба на имота те са увредени като кредитори по предварителния договор. Не е опровергана и презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба З. Х. П. и М. Т. П., двамата със съдебен адрес [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали вземането на ищците е погасено по давност и дали при това положение те имат качеството на кредитори на непарично вземане; от кой момент тече погасителната давност за непаричното вземане при условие, че владението на имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, е предадено със сключването на предварителния договор; допустимо ли е страните по договора да уговорят условие, с което да отложат изтичането на законният давностен срок; дали когато е уговорено отлагателно условие за сключването на окончателния договор е приложима разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД или следва да се приложи чл.135, ал.3 ЗЗД и трябва ли съдът да се произнесе по иска за обявяване недействителността на увреждащата сделка, ако не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса съобразно квадратурата на имота. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1444 от 29.11.2010 г. по гр. дело №1178/2010 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. Според задължителната съдебна практика /Решение №552 от 15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г.,IV г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК/ искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
В случаите, при които предмет на делото е само павловият иск, то правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
С иска по чл.135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск.Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор.
В производството по иска по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането.
Освен това когато договорът, от който произтича вземането на кредитора, е сключен при отлагателно условие, преценява се датата на сключването, а не моментът на настъпване на условието.
Обстоятелството дали цялата следваща се държавна такса е била събрана или дали това ще стане по реда на чл.77 ГПК не се отразява на допустимостта на решението. Това е така, защото се касае за финансовоправно задължение към бюджета, то се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1444 от 29.11.2010 г. по гр. дело №1178/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.